Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Култура и карантина

Има ситуации, в които всичко изглежда направо немислимо, когато просто не стигат думи, за да се опише бедствието, което ни връхлита, преобръщайки досегашния ни живот. Когато времето „сега“, ако използваме една интуиция на философа Джорджо Агамбен, за когото става дума в този брой, се разломява, въвличайки ни в собствените си контракции. И по този начин това небивало по интензитета си време, както твърди Агамбен, пряко препраща към мига-остатък, който пък запечатва всичко станало, защото „времето нататък е късо“. [...]

Величието на малките. Разговор с Никола Матийо

От самото начало бях убеден, че пиша в традицията на „черния роман“, прекрачвайки каноните му. Защото какво представлява „черният роман“? Това е роман, който приема криминалната интрига като претекст, за да говори за нещо друго. Да опише някой регион, даден квартал, една жена... „Черният роман“ пресъздава някои твърде брутални факти от всекидневието, ето защо в писането си се опитвам да изляза от неговите „кодове“. Ала в книгата ми има насилие и преследване, всички тези елементи, заимствани от „черния роман“. [...]

Време без авторитети?

Неудовлетвореността от времето, в което живеем, е историческа константа. Обърнем ли поглед назад (включително към времена, познати само от книгите), ще забележим, че събитията там се открояват някак по-мащабно въпреки периодите на несвобода, а пък хората, наложили отпечатък върху своето време, ни изглеждат направо исполини в сравнение с фигурите от настоящето. Парадокс на „обратната перспектива“ в историята. Усещане, което намира траен израз в европейската култура поне от XII век насам. [...]

Светът като комикс

Появата по книжарниците на френски комикс по „Под игото“ (и то в български превод!) изобщо не разбуни духовете. Ни най-малко не държа да наливам масло в огъня, нито пък да раздухвам скандали, просто констатирам фактите. Знайно е колко лесно у нас пламва искрата на възмущението при всяко посягане към националната класика, а в случая става въпрос именно за „Под игото“, превърнато от чужденец в графичен роман. [...]