Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Кино и антиутопия

Началото на новата година освен равносметка предполага и вглеждане в проблеми, наследени от предишната, предусещане за онова, с което ще се сблъскваме и занапред. Затова и писмото на над 120 известни кинодейци, отправено до Министерството на културата през ноември, ни се стори сериозен повод за разговор по „протеста на киното“. Засега този протест е само на хартия, но както показва практиката, резултат у нас постигат само онези начинания, които успяват да се заявят в „триъгълника на властта“. [...]

Хофман и 1989 г.

Описанието на един преломен момент, какъвто е 1989 г., винаги е пристрастно. Ала така се пише историята: фактите, обвивката на събитията, обяснимо са потопени в летливи спомени, емоции и лични свидетелства. Няма как да овладеем изцяло историческата истина, но трябва да я търсим, настоява в своята „Кратка история на двайсети век“ Джон Лукач. С ясното съзнание, че отвъд хребетите на „колосалните събития“ действителността винаги е оцветена от различни възможности... [...]

А. Б. Йехошуа: Парализирани сме от паметта

Най-важното в литературата е да се придаде смисъл на нещата. Ето защо лично аз съм против литературата на Пол Остър. За него най-важно е „инцидентът“, нещата да започнат внезапно. И няма обяснения. Как обаче можем да живеем без обяснения? Аз непрекъснато се опитвам да давам обяснения. Например, когато говорим за Холокоста, аз се връщам не само към историческото събитие, а се опитвам да поставя въпроса и другояче – защо евреите са се превърнали във вечните жертви? Защо това се повтаря непрекъснато? [...]

Българският ноември

Историческото време се разминава с календарното и това е известен факт. Немалко съвременни историци (Мишел Винок, Джон Лукач) например смятат, че ХХ век започва не хронологически през 1900 г., а реално през август 1914 г. – с избухването на Първата (европейска и световна) война, взривила четири империи, довела до болшевишката революция на Ленин в Русия, до надигането на черноризците на Мусолини в Италия и националсоциалистите на Хитлер в Германия. [...]