Георги Каприев

Проф. дфн Георги Каприев преподава Философия на Средновековието и Ренесанса, Византийска философия, Антична философия и История и типология на европейската философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Основните му научни интереси са в сферата на историята на средновековните (византийска и латинска) традиции, философията и изкуствата през ХХ в., философията и историята на културата. Автор е на книгите „История и метафизика. Очерци по историческото мислене на западноевропейското средновековие” (1991), „Механика срещу символика” (1993), „Августин” (1996), „Философският свят на Анселм от Аоста, архиепископ Кентърбърийски” (2005), „Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система” (2010), „Византийска философия. Четири центъра на синтеза” (2011), „Византийски етюди” (2014), на множество студии и статии. Преводач от латински, старогръцки, немски и руски.

Не яжте подарен хляб

„Изядената ябълка“ е откровена книга, оголваща, самооголваща. Авторът застава пред читателите си някак гол, гол като пред донаборна комисия (както обичаше да казва Йордан Радичков). Тя е книга, в която Митко Новков се експонира максимално, поемайки риска да се представи изцяло, ако щете, да се изложи във всички значения на тази дума. От жанрова гледна точка Новков е опитал почти всичко. Опитвайки почти всичко, той демонстрира хазартен уклон към експериментиране. С променлив успех. [...]

Радиотеатърът

Радиодрамата се определя като исторически първата форма на изкуство, произведена от радиото. Тя е по дефиниция свързана с фикционални съдържания. Документалистиката (feature), съчетаваща елементи от радиопиесата, документа и репортажа, се появява по-късно. Радиодрамата бива стилистично разграничавана от драматизациите на проза, както и от адаптациите на театрални текстове или постановки. „Радиотеатър“ е понятие, по-широко от „радиодрама“. [...]

Адвокат на творението

Графикатурата е в основата си ритъм (тя е „тъпанът в оркестъра“ – Борис Димовски), концентриращ възприятието върху дестилат от идеи. Графикатурата е пътеводна работа на ума, който съучаства при допълването на целостта. При нея най-малко важното е сюжетът, доминираща е формата. Формата на нещата отвъд ситуациите на възможното им съществуване: формата им по битие. Първото условие за извеждането ѝ е перфектната графична линия, довеждаща наличието на всеки детайл до съвършена необходимост. [...]

Българските пиеси са образцови еднодневки

Българските пиеси са образцови еднодневки

Като всеки масов социален феномен театърът е общност на творците създатели и творците зрители. Общественото, сиреч външното за общността организиране, заедно със съответното финансиране, не може да бъде двигателят за генериране на промени, иманентни за общността. Иначе съм напълно солидарен, че сферата на театралното и изобщо сферите на т.нар. художествено творчество са неделими от сферата на образованието. Там нещата изглеждат по същия начин. [...]