Людмила Димова

Людмила Димова е завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и магистърската програма „Медии и междукултурна комуникация” на Европейския университет „Виадрина” във Франкфурт (Одер) и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Стипендиантка на германския Бундестаг, специализирала в Свободния университет в Берлин и в Католическата медийна академия в Мюнхен. Била е репортер и редактор в регионални медии във Варна, редактор на изданията на БТА „Паралели” и ЛИК. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и в сп. „Култура”.

Свободни пространства

Ивон Фарел и Шели Макнамара основават своето студио „Графтън Архитектс“ през 1978 г. в Дъблин. Наричат го на името на улицата, на която се намира офисът им. След близо 40 години ирландското дуо се радва на заслужена популярност. Знае се, че за творческата им енергия няма спирачки. Университетски сгради, жилищни постройки, културни центрове и училища в родния им град Дъблин и по света – с архитектурното си дело Ивон Фарел и Шели Макнамара на практика показват какво се крие зад мотото „Свободно пространство“. [...]

На ръба на езика. Разговор с Тадеуш Домбровски

Съвременният човек има раздробена идентичност. Имам предвид нещо повече от способността да играеш различни социални роли. Раздробяването на идентичността е вид шизофрения, в която един човек може да бъде едновременно вярващ и атеист, примерен съпруг и любовник на съседката. Всъщност всяко угризение на съвестта произтича именно от срещата между вътрешните хора в нас. И може би днешната поезия и изобщо изкуството са затова – тези, които населяват нашия вътрешен мир, да се сблъскат помежду си. [...]

Комиксът в журналистиката

Един репортаж може да бъде разказан в рисунки и малко думи. Този журналистически жанр не е нов, поне от 90-те години на ХХ в. За негов създател се приема Джо Сако, журналист по образование и самоук художник на комикси от малтийско-американски произход. През 1991–92 г., по време на Първата интифада, той заминава за Западния бряг и Ивицата Газа. Живее сред хората в Газа и Тел Авив, рисува всекидневието и спомените им. [...]

Богословие след Аушвиц

Роден през 1928 г. в малко баварско градче, Йохан Баптист Мец е само на 16 години, когато е принуден да напусне гимназията, за да се сражава в редиците на Вермахта. Една нощ е изпратен със съобщение до командния пункт. Когато се връща в окопа, намира мъртви всички свои другари, с които преди ден е делил „детски страхове и младежки смях“. По-късно ще сподели, че не си спомня друго освен „един безмълвен вик“. [...]