Мишел Уелбек

Мишел Уелбек е роден на 26.02.1958 на остров La Reunion. На шест години е изоставен от родителите си, които го поверяват на баба му – убедена комунистка, чието фамилно име Мишел използва за псевдоним. През 1975 г. постъпва в престижно висше учебно заведение по агрономия. Литературната му кариера започва, когато е едва двайсетгодишен. През 1991 г. публикува два сборника с поезия, но критиката не ги забелязва. Повечето от засегнатите теми – самотата, критиката на либерализма – ще присъстват и в бъдещите му книги. Няколко издателства отказват да публикуват първия му роман „По-широко поле за борбата“, издаден накрая от Морис Надо през 1994. Той утвърждава Уелбек като основоположник на ново поколение писатели, които описват нищетата и безсърдечието на съвременния човек. Следващият му роман – „Елементарни частици“, предизвиква медиен скандал. Авторът е изгонен от литературното списание Perpendiculaire за съмнителни и неблагонадеждни настроения и мисли. Той отговаря  яростно във в. „Монд“ и така обръща всичко в своя полза и реклама. На български език са издадени още романите му „Платформата“ (2004), „Възможност за остров (2006), Подчинение (2015).


„Серотонин“ и новият Уелбек

Може би е необходимо на този стадий да дам някои пояснения за любовта, предназначени основно за жените, защото жените трудно проумяват какво е любовта за мъжете; те постоянно се объркват от тяхната нагласа и поведението им, стигайки до погрешното заключение, че мъжете са неспособни да обичат; изглежда рядко си дават сметка, че думата любов покрива у мъжете и у жените две съвършено различни реалности. Любовта у жената е сила, пораждаща и тектонична сила. Прояви ли се у жената, тя е сред най-важните природни явления, чието естество ни предлага същински спектакъл. [...]