Умберто Еко

Умберто Еко (1932–2016) е философ, семиотик, медиевист и медиен семиолог. Като писател става известен през 1980 г. с романа „Името на розата“, за който през 1981 г. получава наградата „Стрега“. Следват: „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004) и „Пражкото гробище“ (2010), „Нулев брой“. Сред многобройните му студии и есета – както академични, така неакадемични – ще се запомнят „Отворената творба“ (1962), „Трактат по обща семиотика“ (1975), „Интерпретация и свръхинтерпретация“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „От дървото до лабиринта“ (2007), „Това не е краят на книгите“ (2009) в съавторство с Жан Клод Кариер и „Да сътворим врага“ (2011). През 2004 г. издава илюстрованата книга „История на красотата“, следвана от „История на грозотата“, а през 2009 г. излиза „Световъртеж от списъка: как да внесем ред в понятия, предмети и образи“.


Тайната на Да Винчи

Леонардо да Винчи е преди всичко велик художник. И както всеки велик художник, е предопределен да предизвиква дълготрайно очарование. В него има толкова много неясноти, колкото и уникални черти, всички те допринесли за неговата легенда. Помислете за неговия почерк например. Бидейки левичар, той пише от дясно наляво, но създава обърнати символи, неразгадаеми без помощта на огледало. Мисля също така и за андрогинността на неговите герои, които историците на изкуството са проучвали толкова изчерпателно. [...]