Цветан Цветанов


Скопие, джаз, пандемия

Октомври. Вечер в бекстейджа на Националната опера в Скопие. Лесно е човек да се изгуби сред гигантски декори, причудливи чупки, слабо осветени коридори и галерии, ако няма десетилетна практика тъкмо на тоя фестивал и из тези лабиринти. Ако има, какъвто е моят случай, може и със затворени очи… Да, спомням си, че именно тук, пак благодарение на Скопския джаз фестивал, за пръв път съм разговарял със… затаете дъх!… Рон Картър, Терье Рипдал, Сидсел Ендресен, Роско Мичъл, Джон Абъркромби, Джоуи Барън, Пале Микелборг... [...]

Афроцентричната музика на Тони Китановски

Мисля, че всичко, което съм имал да кажа, се разкрива от всяка нота, която съм написал или изсвирил. Особено във време на криза, когато се виждат всички слабости на обществото, а и хубавите му страни… Но едновременно с това ние трябва постоянно да се трудим за подобряване на това наше общество, защото човешкият род никога не се е учил от историята. Няма напредък тук. Добре, в изкуството може така: праисторическото изкуство е също толкова голямо... Но знаем също така, че и човешката глупост е подобна константа. [...]

Милион малки тайни. Разговор с Деян Тиаго-Станкович

Итало Калвино в една от своите шест „Американски лекции“, посветена на лекотата, казва, че когато имаш добро съдържание, добра история, добра информация, не бива да малтретираш текста откъм формата, а да поднесеш нещата така, че и читателят, който не е достатъчно подготвен и няма критическо мислене, да хареса прочетеното, макар да не е схванал и половината от него. Има, в крайна сметка, различни нива на четене и различни типове читатели. [...]