Екип на „Култура“


За македонските работи. Разговор с Александър Кьосев

За македонските работи. Разговор с Александър Кьосев

Аз съм крайно пристрастен в своята безпристрастност. Имам биографична основа, която обяснява моята настояща позиция, затова ще предложа да поговорим върху една фамилна история. Това е микроисторически подход, различен от традиционните разкази за историческата съдба на българи, македонци, гърци, сърби, албанци и т.н. Защото в момента, в който включим тези етноними и Големи разкази като саморазбиращи се, попадаме във властта на институционализирани национални митологии от XIX в., а нали точно тях искаме да критикуваме, да ги видим по различен начин. [...]

Иконографът на бъдещето. Разговор с Иван Станков

Иконографът на бъдещето. Разговор с Иван Станков

Захарий Стоянов не е историк. По същия начин, по който не е и писател, не е и журналист, не е и хуморист. Това е единствената възможност да бъде всичко в едно и също време. Историк наистина не е, въпреки че е събрал много документи за националноосвободителното ни движение. Но историкът е кабинетен учен, работещ с изворите, с документите. Човек на науката. Хладен ум. А в главата на Захарий Стоянов е вряща, клокочеща лава, която просто трябва да изригне. Такъв човек не може и не трябва да бъде историк. Нещо повече. Той не знае да бъде историк. А най-вече – не иска да бъде историк. И логиката му е изящна – ако Шекспир е можел да чете „Софокла и Еврипида“, той нямало да напише своите пиеси. Мисля си, че без страстните, горещите, личните изречения на Бай Захари, някоя друга академична книга за Левски и Ботев можеше да даде различна посока на мисленето ни за Историята въобще. Защото митовете, глад за които изпитва всяко едно национално съзнание, не се пишат на професорски бюра. За разлика от космогоничните и есхатологичните, историческите митове са патетични, емоционални, издраскани са изцяло върху дясното полукълбо на мозъка ни. [...]

Руси Чанев: Не се оплаквам

Представил съм официално адаптацията си на „Под игото“ в Министерството на културата преди два-три месеца. Тя е нагодена за деца от 9 до 15 години, които са от български произход и живеят в чужбина. Основана е на романа „Под игото“ и на едноименната пиеса от самия Вазов, играна в Народния театър в началото на миналия век. Пиесата му ми даде смелостта да съкратя сюжета на романа, запазвайки емоцията му, а също и да заменя трудни и непознати за днешните деца думи и понятия с по-ясни за тях. [...]

Да служиш на Словото. Георги Борисов на 70

Нека уточня: далеч не всичко писано се сбъдва. Дори от философи и поети, както се провиква Гео Милев. Сбъдва се за такива като него – готови да си платят първо с окото, а после и с главата заради това, че е луда. Да изригнат самоубийствено, но да изрекат онова, което мислят и могат да изрекат. Твърде много съм се плашел и криел от какво ли не в живота си, вече нямам сили за това, остана ми само тоя величествен трепет пред словото и отвращението към ония, които го тъпчат като стадо. [...]