Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

За времето и паметта

Във „Времеубежище“ ще си припомним много от писането на Георги Господинов – повествование, което се разклонява, пристрастие към фрагмента, към малкото, което може да носи голям смисъл, честа смяна на ритъма, на стиловото звучене. Но този роман е по-мащабен, по-цялостен, по-сюжетиран в хубавия смисъл на думата, разгръща и осмисля по-сериозно и дълбоко, но все така с причастност и емпатия големи теми. Читателят ще има „чиста“ среща с важна за днешния човек книга. [...]

На обратно

Тази кратка политическа сатира на един от големите британски писатели може би няма да бъде спомената сред най-добрите му произведения, но със сигурност ще привлече вниманието на читателите по няколко причини. На първо място – каквото и да пише, Макюън е автор, който много добре владее езика. Дори и в най-дребните детайли той успява да изгради образ, да създаде ситуация, да обобщава, да изважда есенцията, да не оставя читателя „измамен“. На второ място – сюжетът. „Хлебарката“ е сатирична притча за Брекзит. [...]

Един ироник на отчаянието. Разговор с Георги Господинов

Осмелявал съм се да кажа (и съм получавал заслужен отпор), че част от българското неслучване днес е последствие от конкретни неслучили се и премълчавани неща от близкото минало. Някъде Борхес казваше, че само онова, което съм изгубил, ми принадлежи. Неслучилото се и изгубеното – всичко това е част от българската тъга, част от нещата, които продължават да ме интересуват и да пиша за тях. Да, мисля, че са част от идентичността ни, че ни определят до голяма степен, и затова трябва да се говори по тях. [...]

Поезията като духовно упражнение. Разговор с Фиона Сампсън

Струва ми се, че за мен поезията е не толкова тайнство (макар често да е точно това), а е по-скоро търсене, подлагане на съмнение – на себе си и света – което най-силно напомня на духовно упражнение, а може би е именно това. Дълго време възнамерявах дисертацията ми да е на тема средновековните мистични поетеси в западната традиция: Юлиана от Норич, Тереза Авилска, Хилдегард от Бинген. С други думи, методично търсене на смисъл. Ни най-малко не се интересувам от описанието – говоря за поезията – а от трансформацията. [...]