Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Усещане за времето. Разговор с Иглена Русева

Задължително е да имаш отворени сетива, защото и най-нефотогеничната на пръв поглед гледка може да се превърне в магия в зависимост от това какво можеш да провидиш в нея. За нашата работа, разбира се, изключително важна е и светлината. А иначе фотографията е щедра откъм изразни средства и възможности, стига човек да не се плъзне по клишето, да има куража да експериментира. [...]

1989: мечти и илюзии. Разговор с Тихомир Пенков

Това, което се случи в България, беше съвсем различно – аз го чух по радиото, тогава бях в Прага, и просто беше съобщено, че е дошла промяната. След падането на Берлинската стена другарят Тодор Живков си подаде оставка и ние станахме други и различни, дойде демокрацията и ние победихме… Разбира се, това се оказа илюзорно… Няма промяна, защото децата на тези, които са ни управлявали 45 години, все още са на власт… [...]

На повърхността всичко е спокойно

Да, на повърхността тук всичко е спокойно. Млад мъж седи пред кабинета на лекаря и дълго чака да бъде извикан, една уморена жена избира коледни подаръци, друг млад мъж влиза в малка пекарна, за да си купи вестник и хляб, а младо момиче танцува в нощен клуб в петък вечер... В сборника с кратки разкази „Всеки ден крие в себе си друг“ Гаст Грьобер разказва уж делнични истории – на пръв поглед съвсем обикновени, които могат да се случат и тук, и в Люксембург или където и да е другаде по света. [...]

Да се взреш в лицето. Разговор с Ани Петрова

Имах шанса да снимам много художници – Георги Божилов-Слона, Цанко Панов, Георги Трифонов, Петър Дочев, Магда Абазова, Иван Кирков... Например два-три пъти сме ходили в началото на века в ателието на Георги Божилов-Слона в Пловдив. Беше известно, че е голям мълчаливец, и аз седя чинно и чакам да снимам. Веднъж си седяхме и си мълчахме цял ден. И най-накрая, като излязохме на вратата – той се усмихна. Тези снимки, които аз много си харесвам! Но аз помня това мълчание и знам, че понякога мълчанието е много ценно. [...]