Георги Тенев

Георги Тенев е писател, драматург и режисьор. Роден е през 1969 г. в София. Завършва НГДЕК „Константин-Кирил Философ” и Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по-късно следва и във Виенския университет. Бил е драматург на театрална работилница „Сфумато“ (1997–1999) и асистент в НАТФИЗ (1997–2002). Автор е на романите „Партиен дом“, „Кристо и свободната любов“, „Господин М.“, „Български рози“, на сборниците с разкази „Свещена светлина“ и „Жената на писателя“. Носител е на Голямата награда „Prix Europa – най-добра европейска радиодрама“ на Берлинския фестивал (1999 г.) за съвместния авторски проект „Атолът“ заедно с режисьора Явор Гърдев и композитора Асен Аврамов.

Антиутопия и налудност. Разговор с Елена Алексиева

Има неща, които мога да правя добре в писането си, и такива, които не мога. Последните са ми далеч по-интересни. За да ги постигна, ми е необходима незрялост, лекота и несериозност, другото не ми върши работа. Стигнах до момента в живота си – литературен и всякакъв – в който имам нужда да започна да раз-учавам. Не защото съм научила чак толкова много, не съм. Просто вече нямам достатъчно време да трупам, да научавам чрез трупане. В България живеем в царството на слепите, където и едноокият е цар. [...]

Поезията и изтриването на изреченото. Разговор с Цвета Софрониева

Бях омагьосана от квантовата физика и от относителността на времето, от многовселението и многоезичието, от равноправието на контрастите. Това е и неуют на младостта на неспокойния човек, комуто е нужно новото, движението, знанието. Неуют и на поет сред физиците, физик сред поетите. Днес ми е уютно и в България, и другаде. Уютно ми е в различни области на изкуството и на познанието. Малко или много заради промените на контекста в Европа, но най-вече заради собственото ми вътрешно усещане. [...]

Въпроси за българския театър през 2018

Възможно ли е доброжелателно, но смело да се поговори по въпроса: „Къде се намира нашият театър днес? Накъде се е запътил?“. Опитвам се да проверя би ли се получил такъв разговор. Има ли кой да отговори, ако питам: „Има ли в идеята за театър някакъв план, идеология, проект? И ако да, съществуват ли някакви алтернативи?“. Питам се – има ли шанс в мое време да се случи някакво действително събитие, нещо повече от разговор или оценка, повече от размяна на мнения. [...]

Димитър Стоянович: Уморителна графомания шества по сцената

От една страна, в мен има драматична липса на амбиция за себепоказване и слава, от друга страна, вярвам в отговорността на пишещия човек – без значение дали е драматург, писател, поет, публицист. Отговорност пред публиката, на първо място, но и пред личната хигиена. А моето усещане е за всеобща безотговорност, уморителна графомания, която поради липсата на критична среда шества победоносно из сцени и страници. [...]