Борис Гройс

Гройс (род. 1947) е руски философ и теоретик на културата. От средата на 70-те години на миналия век публикува активно в съветския самиздат статии в областта на философията и теорията на изкуството. Участва в множество неформални семинари, посветени на неофициалното изкуство в СССР. През 1981 г. емигрира в Германия. Един от основателите на емигрантското религиозно-философско списание „Беседа“. Понастоящем е професор по философия, теория на изкуството и теория на медиите в Държавното висше училище в Карлсруе и гост-професор в Нюйоркския университет. Автор на книгите: „Сталин. Тоталното произведение на изкуството“ (1988), „Изкуството на утопията“ (2003), „Иля Кабаков. Човекът, излетял в космоса от собствената си квартира“ (2006), „Въведение в антифилософията“ (2009) и др. Предложеният тук текст е фрагмент от есето „За новото“, публикувано в сборника „Поетика на политиката“ (2012)

Затъмненият музей

Навикът на модернизма да въстава против историята, против библиотеките и против архивите в името на реалния живот, има дълбоки корени. Библиотеките и музеите са обект на ненавистта на мнозина писатели и художници от Новото време. Русо се е възхищавал от разрушаването на древната Александрийска библиотека, а Фауст на Гьоте е бил готов да влезе в сговор с дявола, за да избяга от библиотеката (от необходимостта да чете книги). [...]