Владия Михайлова

Владия Михайлова е куратор и културолог. От 2007 г. тя е част от екипа на Софийска градска художествена галерия като куратор в галерия „Васка Емануилова”, където работи с програмите за съвременно изкуство и с музейния архив на галерията. Интересува се от културна история, съвременно изкуство, социалния, политически и образователен аспект на институциите за изкуство. Михайлова е куратор на проекти с широк обществен отзук,  като сред последните от тях са изданието на София куиър форум с надслов „Сладък съюз“ (2015), юбилейната изложба и програма на фондация „Отворени изкуства“ – „Тук навсякъде“ като част от фестивала НОЩ/Пловдив (2017), мащабната изложба, представяща поколения млади български автори „Разместване на пластовете. Младо изкуство в музея“ в СГХГ (2017). Тя е участик в оснoвната работна група (сфера „Визуални изкуства“), изработила Стретагията на свободната творческа сцена в София – „Споделена визия“ (2016– 2018).


София утре

„София утре: изложба на „Визия за София“ се откри на 8 октомври и продължи до 30 ноември в централното пространство на Софийското ларго. Изложбата представи над двадесет изследвания, направени за две години, които се отнасят до различни въпроси в седемте направления на Визията: транспорт, околна среда, градска среда, икономика, хора, идентичност и култура, управление. Графики, карти и текстове от изследванията бяха показани по хоризонтала на основната инсталация, представляваща картата на София. [...]

Да говориш на града

Може да се каже, че всяко произведение на изкуството, поставено в публичното пространство, говори на града. „Мечти за бъдещето“ на Даниела Костова е творба, която се разполага на 4000 кв. м площ и се издига високо над останалите сгради в центъра на Виена. Художничката е избрана тази година за специалния проект на дружеството „Виена Иншурънс Груп“, започнат още през 2006 г. От тогава насам всяка година един автор опакова централната сграда на компанията – „Рингтурм“. [...]

Не ни е необходима критика

Да кажем какво е (художествена) критика е същото като да се опитаме да определим, какво е нация или идентичност. Значенията, които придаваме на всички тези феномени са временни и зависят от политическите уловия, възприетите истини и доминиращите представи в обществото. Теоретици като Шантал Муф и Ернесто Лаклау ги наричат „празни означаващи“, които непрестанно се пре-договарят в зависимост от политиките и властовите игри. [...]