Елена Ангелова

Елена Ангелова

Елена Ангелова завършва театрознание и театрален мениджмънт и магистърска степен по театрално изкуство в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, където понастоящем е докторант. Публикува критически текстове за театър и танц в специализирани издания. Драматург е на Драматично-кукления театър в Плевен и сътрудничи на независими организации в сферата на театъра и танца. 

Елена Димитрова

Елена Димитрова

Елена Димитрова е актриса. Завършила е Втора английска гимназия в София и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Някои от последните є роли в театъра са: „Разкази от лудницата“, реж. Анна Янакиева, „Траевремене“ от Радослав Чичев, реж. Ида Даниел, „Терминал 2: Самолетът закъснява“, реж. Маргарита Младенова, „Илюзии“ от Иван Вирипаев, реж. Младен Алексиев, „Медея, майка ми“ от Иван Добчев и Стефан Иванов, реж. Иван Добчев, „Яце форкаш“, реж. Неда Соколовска, „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев, реж. Иван Добчев, 2011, „Зимна приказка“ от У. Шекспир, реж. Маргарита Младенова, „Окото“, реж. Ани Васева, „С“, реж. Ани Васева и др.

Елена Драгостинова

Елена Драгостинова

Елена Драгостинова е директор на Музикалния център/Музей „Борис Христов“ и автор на концепцията за неговото развитие. Хоноруван преподавател в Нов български университет. Била е ръководител на „Връзки с обществеността“ на Националната опера и балет. Селекционер на програмата на Салона на изкуствата в НДК и други фестивали. В продължение на 27 години – до 2003 г., е редактор във вестник „Народна култура“/„Култура“. Автор е на стотици текстове и студии, публикувани в популярни и специализирани издания.

Елица Матеева

Елица Матеева

Елица Матеева е родена във Варна. От октомври 1999 г. изучава театрознание в НАТФИЗ, а през 2001-2002 г. специализира режисура за драматичен театър. От 2000 г. пише за театър в "Литературен вестник" и сп. "Театър", а от 2003 г. и в сп. "Homo Ludens". От 2000 г. е редактор в прес-бюлетина на МТФ "Варненско лято". През 2002 и 2003 г. е носител на първа награда за критика в Националния студентски конкурс "Боян Пенев", а през 2004 г. прави дебют като режисьор на професионална сцена с пиесата "Криза в Рая" от Милена Фучеджиева. Автор и режисьор на спектакъла "Stereo love", чийто текст е номиниран на фестивала за Нова българска драма "Иван Радоев" (Плевен, 2005). От юли 2006 г. е автор и водещ на предаването за филмова музика "Камера! Музика!" по БНР - Варна.

Емил Миразчиев

Емил Миразчиев

Емил Миразчиев е художник и куратор. Роден е в Пловдив, където живее и работи. Завършва графика в НХА – София (1986). Един от основателите на група „Ръб“. Автор и ръководител на международен проект „Графично ателие – Пловдив“, председател на сдружение „Изкуство днес“, основател и директор на Център за съвременно изкуство – Пловдив, „Баня Старинна“ и галерия „Коридор“. Инициатор и директор на международния фестивал за видео изкуство „Фасада“ и фестивал на светлината LUMMIX, Пловдив. През 2010 г. инициатор на проекта ПЕСК 2019 и художествен директор през 2013 г., пряко ангажиран в изготвяне културната програма на проекта.

Жак Жюлиар, Мишел Винок

Жак Жюлиар (род. 1933 г.) е френски историк и журналист, в продължение на 32 години коментатор на сп. „Нувел Обсерватьор“, а днес на в. „Фигаро“. Практикуващ католик, определящ себе си като човек, свързан с левицата. Автор на множество книги, сред които: „Геният на свободата“ (1990), „Левицата и десницата“ (1995), „Речник на френските интелектуалци“ (заедно с М. Винок, 2002), „Изборът на Паскал“ (2003), „Парите, Бог и дяволът. Бернанос и Клодел пред лицето на модерния свят“ (2008), „Шокът Симон Вейл“ (2014), „Духът на народа“ (2017), „Ще излезем ли от Историята?“ (2019).

Мишел Винок (род. 1937 г.) е френски историк, изследовател на политическите и интелектуални движения във Франция. Дългогодишен професор в Института за политически науки в Париж. Печели наградата Медиси за есе за изследването си „Векът на интелектуалците“ (1997), както и наградата Гонкур за биография за книгата си „Мадам дьо Стал“ (2010). Заедно с Жак Жюлиар издават „Речник на френските интелектуалци“ (2002). Сред последните му книги са: „Годините Митеран“ (2018) и „Шарл дьо Гол: бунтовник, обитаващ историята“ (2019).

Жан Делюмо

Жан Делюмо

Жан Делюмо (1923–2020) е френски историк, изследовател на християнството. Бил е професор по история в Политехниката, в Училището за висши социални науки и Колеж дьо Франс. Практикуващ католик, той предизвиква сериозна дискусия с книгата си „Християнството ще умре ли?“, която му носи и Голямата католическа награда за литература за 1976 г. Сред по-известните му творби са: „Цивилизацията на Ренесанса“ (1967), „Грехът и страхът. XIII–XVIII в.“ (1983), „В какво вярвам“ (1985), „Признанието и прошката“ (1990). На български език са преведени две от най-важните му съчинения: „Страхът в Западния свят. XIV–XVIII в.“, („Рива“, 2002, превод Нина Венова) и „Една история на Рая. Градината на насладите“, том 1–2, („Изток–Запад“, 2012–2013, превод Мая Миланова).