Жан-Люк Марион

Жан-Люк Марион

Жан-Люк Марион (род. 1946 г.) е почетен професор в Сорбоната и в Чикагския университет. Член на Папската комисия за култура. От 2008 г. е един от 40-те „безсмъртни“ членове на Френската академия. Ученик на Жак Дерида, Жан-Люк Марион получава световна известност с изследванията си върху картезианството и феноменологията: „Относно сивата онтология на Декарт. Картезианската наука и аристотелисткото знание в „Правила за ръководството на ума“ (1975), „Относно бялата теология на Декарт. Аналогия, творение на вечните истини, основание“ (1981), „Относно метафизическата призма на Декарт. Конституция и граници на картезианската онто-тео-логия“ (1981). Автор на книгите: „Бог без битие“ (1982), „Вместо себе си: приближаване до св. Августин“ (2008), „Курбе и живописта на окото“ (2014) и др.

Жан-Франсоа Колосимо, Жан-Пиер Дени

Жан-Франсоа Колосимо (род. 1960 г.) е френски историк, издател и православен богослов. Зет е на известния руски богослов о. Александър Шмеман. От май 2010 до юни 2013 г. е бил директор на френския Национален център за книгата. В момента е директор на издателство „Серф“. Автор на книгите: „Денят на Божия гняв“, роман (2000), „Мълчанието на ангелите“ (2002), „Бог е американец: за теодемокрацията в Съединените щати“ (2006), „Руският апокалипсис: Бог в страната на Достоевски“ (2008), „Излишните хора: проклятието на християните от Изтока“ (2014), „Заслепления: религии, войни, цивилизации“ (2014), „Френската религия“ (2019).

Жан-Пиер Дени (род. 1967 г.) е френски писател, поет и журналист. Директор на католическия седмичник Ла Ви (от 2006 г.). Водещ на редица радио- и телевизионни предавания. От 2010 г. ръководи годишните дискусии в град Лил, провеждащи се под надслова „Генерални щати на християнството“. Автор на книгите: Нашите деца на войната (2002), „Защо християнството скандализира. Възхвала на една контракултура“ (2010), на поетичните книги „Във великолепна забрава“ (2010), „Ето ме, гора“ (2014) и др.

Жанина Драгостинова

Жанина Драгостинова

Жанина Драгостинова е родена през 1962 г. във Варна. Завършила е немска филология в СУ „Св.Климент Охридски“ и семестриално кинознание в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Публикувала е журналистически текстове във вестниците „Култура“, „Демокрация“, „Капитал“, „Berliner Zeitung“, в списанията ЛИК и „Паралели“. През 1999-2001 г. работи в Българския културен институт в Берлин. Първата й книга с публицистични текстове е „Твоята история“ (2004). Превела е от немски книгите „Логиката на образите“ от Вим Вендерс, „Анархия на фантазията“ от Райнер Вернер Фасбиндер, „Пътуване към Трулала“ от Владимир Каминер, „Нощна тарифа“ и „Сърцебиене“ от Илдико фон Кюрти, „Улична боксьорка“ от Инка Парай и „Орли и ангели“ от Юли Це.

Жорж Баню

Жорж Баню

Професор Жорж Баню е от румънски произход, известен френски историк на театъра, преподавател в Новата Сорбона в Париж и в Льовенския католически университет. Почетен президент на Международната асоциация на театралните критици. Автор на многобройни книги и статии за театъра и драматургията, в това число и за европейски режисьори като Питър Брук, Джорджо Стрелер, Ариан Мнушкин и др. Автор на два филма за Шекспир и Чехов.

Жорж Десбон

Жорж Десбон

Жорж Десбон (1889–1962) е френски юрист и публицист, известен парижки адвокат. Автор на книгата „България след Ньойския договор“ (1930).

Жюлиен Грийн

Жюлиен Грийн

Жюлиен Грийн (1990–1998) е френски писател от американски произход. Той е първият чужденец, член на Френската академия, автор на множество романи и пиеси, един от големите християнски автори на ХХ в. На българския читател е познат с романа си „Мойра“ („Фама“, 1994 г.), с подборката на неговия уникален Дневник – „Към Невидимото“ (Фондация „Комунитас“, 2011 г.) – мащабно свидетелство за начина, по който една душа изживява времето, както и с документалната си биография „Брат Франциск“ (Фондация „Комунитас“, 2012).

Зигфрид Кракауер

Зигфрид Кракауер

Зигфрид Кракауер (1889–1966) е немски социолог, филмов теоретик и философ на историята. Автор на първата емпирично-социологическа студия в Германия („Служителите“) и един от съоснователите на филмовата социология. На български език са преведени книгите му: „От Калигари към Хитлер“ („Наука и изкуство“, 1991) и „Детективският роман. Служителите“ („Агата-А“, 2016).