Антон Хюгли

Антон Хюгли

Антон Хюгли е бивш професор по философия и педагогика в Базелския университет, президент на фондация „Карл Ясперс“ и инициатор за издаването на пълните коментирани съчинения на Карл Ясперс. През 2016 г. излиза неговата книга „За трудността да бъдеш разумен“. Текстът му за Ясперс е публикуван във вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

Арпад Шилинг

Арпад Шилинг

Арпад Шилинг (род. 1974) се запалва по театъра още на 17 години. Учи режисура в Театралната академия в Будапеща и по време на следването си създава своята трупа „Кретакор“ (на унгарски: „Тебеширен кръг“). С нея до 2008 г. прави множество постановки, а „Кретакор“ става една от най-популярните експериментални трупи в Унгария. Сред постановките му са: „Войцек“ и „Леонс и Лена“ от Бюхнер, „Чайка“ от Чехов, „Черна земя“, „Хамлет“ и „Ричард III“ от Шекспир, пиеси на Лорка, Брехт, както и оперни спектакли. След 2008 г. „Кретакор“ се превръща в платформа за акции и филми, реагиращи на острите социални и политически проблеми. В конфликтите между правителството на Орбан и свободната унгарска сцена режисьорът играе водеща роля, а „Кретакор“ влиза в черния списък на управляващите. През 2009 г. Арпад Шилинг получава европейската награда „Нови театрални реалности“.

Асен Терзиев

Асен Терзиев

Д-р Асен Терзиев е театрален критик и театровед с интереси в областта на театралната теория и история и театралния мениджмънт. Главен координатор на Фондация „ВИА ФЕСТ – Международен театрален фестивал „Варненско лято“. Завършил е НАТФИЗ, от 2005 г. е главен асистент по история на европейския театър. Има публикации (рецензии, теоретични текстове, интервюта и др.) в сп. Homo Ludens, „Литературен вестник“, Портал Култура, „Капитал Лайт“ и др. През 2012 г. излиза дебютната му книга „Театралността – езикът на представлението“.

Багряна Попова

Багряна Попова

Багряна Попова (Bagryana Popov) e актриса, режисьор и преподавател по театрално изкуство в Мелбърн. Родена е в България, но като дете заминава в Австралия. Завършва актьорско майсторство във Викторианския колеж за изкуства, сега част от Мелбърнския университет. През последните 20 години работи както с професионални актьори и танцьори, така и в различни общности с непрофесионални изпълнители. Използва мултидисциплинарни форми, комбинирайки театрален и танцов език. Авторското ѝ представление „Прогрес и меланхолия“, физически-танцов театър по „Вишнева градина” на Чехов, получава три награди „Грийн Руум“ на мелбърнската театрална сцена, включително за най-добра режисура.

Беноа Жако

Беноа Жако

Беноа Жако е кинорежисьор и сценарист, една от легендите на френското кино. Роден е през 1947 г. в Париж. Има над 40 филма като режисьор и над 25 като сценарист. Сред тях се открояват заглавия като „Дневникът на една камериерка“, „Сбогом, кралице моя“, „Вила Амалия“, „Три сърца“, „Недосегаемият“, „Тоска“. През 2005 г. е член на журито на 58-ия филмов фестивал в Кан. Беноа Жако гостува в България по покана на фестивала Cinelibri.

Бернар Блистен

Бернар Блистен

Бернар Блистен (род. 1955 г.) e директор на Центъра за модерно изкуство „Жорж Помпиду“ от 2013 г. От 1984 г. работи като куратор, от 1995 до 2005 г. преподава съвременно изкуство в Екол дю Лувр. Създател на т.нар. „Нов фестивал“, който се провежда от 2009 г. в центъра „Помпиду“, обединявайки в едно най-различни хоризонти в изкуството. Организирал е първите ретроспективи в центъра „Жорж Помпиду“ на артисти като Кристиан Болтански, Ед Ръша, Даниел Бюрен и др. Комисар на Биеналето в Сидни (1984), на международната секция „Аперто“ на Биеналето във Венеция (1990), на Биеналето в Йерусалим (2009). Автор на монографиите: „Анди Уорхол, киното“ (1990), „Една история на изкуството на ХХ в.“ (1998), „Даниел Бюрен и архитектурата“ (2004), „Музеят, който не съществува“ (2010)

Божидар Кунчев

Божидар Кунчев

Божидар Кунчев е литературовед, професор в СУ „Св. Климент Охридски“ до 2016 г. Автор е на книгите: „Един бял лист, едно перо“ (1981), „Александър Вутимски“ (1984), „Иван Пейчев“ (1986), „Александър Геров“ (1987), „Поглед върху поезията“ (1990), „Човешката участ в творчеството на Атанас Далчев, Александър Вутимски и Александър Геров“ (2003, 2014), „Да отидеш отвъд себе си“ (2007), „Когато времето кристализира“ (2012), „Всичко мое“ (2015), „Насаме с Радой Ралин (2018).

Борис Гройс

Борис Гройс

Гройс (род. 1947) е руски философ и теоретик на културата. От средата на 70-те години на миналия век публикува активно в съветския самиздат статии в областта на философията и теорията на изкуството. Участва в множество неформални семинари, посветени на неофициалното изкуство в СССР. През 1981 г. емигрира в Германия. Един от основателите на емигрантското религиозно-философско списание „Беседа“. Понастоящем е професор по философия, теория на изкуството и теория на медиите в Държавното висше училище в Карлсруе и гост-професор в Нюйоркския университет. Автор на книгите: „Сталин. Тоталното произведение на изкуството“ (1988), „Изкуството на утопията“ (2003), „Иля Кабаков. Човекът, излетял в космоса от собствената си квартира“ (2006), „Въведение в антифилософията“ (2009) и др. Предложеният тук текст е фрагмент от есето „За новото“, публикувано в сборника „Поетика на политиката“ (2012)