Български  |  English

Йоан Левиев - споделената стихия

Вместо увод, ще припомня едно изречение, казано от Йоан Левиев: "Не се тревожа дали ще бъда разбран, достатъчно е, че съм искрен в работите си". Точно то най-красноречиво описва характера на откритата на 13 октомври в Софийската градска галерия изложба "Рисунки насаме". Експозицията е посветена на 70-годишнината от рождението на художника и придава нов, различен и донякъде необичаен щрих към съществуващия в съзнанието на публика и критика негов творчески портрет. Показани са 82 произведения (рисунки, акварели и пастели). Това са творби, пълни с експресия, динамика и напор, които в първия момент шокират и пораждат въпроси. Или просто дават отговор. Отговор, равен на една личност - на истинския Йоан Левиев.

"Рисунки насаме" - самото заглавие на изложбата съдържа очакване. Експозицията разголва както плътта, така и душата на твореца и представя онези пориви, които са оставали скрити "зад" повърхността на познатия Левиев. Рисунките излъчват интимност, освободена от сковаващата рамка на цензурата - все едно дали обществена или лична. Те съдържат поривите на тялото и духа, изкушенията и изкупленията, които всеки изживява по своя път.

Еротичните му рисунки носят не само пластическа, но и "информативна" стойност - те са неподправен изблик на емоция, глътка свобода и споделена стихия. Градени са с чиста, излята "на един дъх" конструктивна линия. Художникът се спира както на характера на формата, така и на детайла. Искрен, дори прекалено откровен, той съчетава еротичното с брутално натурното и се занимава откровено с различни аспекти на сексуалното начало в човешкото общуване.
Изключително интересни са автопортретите на Йоан Левиев. Той интегрира собствения си лик в няколко ескиза, изобразявайки се като страничен наблюдател. С присъщия си езоповски език и чувство за хумор творецът се портретува в своеобразен душевен "полет" над житейски и човешки ситуации. Той съчетава еротика и реалност, натурна, дори документална рисунка с виц и шарж.

В невидимия диалог с откровенията на Левиев у мен се затвърди представата, че независимо дали твори върху платно или хартия, дали рисува с туш, пастел или масло, дали създава картина, стенопис или рисунка, той винаги "говори" с езика на монументалист. Той е такъв в изкуството, във вярата си в живота, в изгарящата си жажда за действие, в осанката си, в присъствието си. В такава светлина го представят и непоказваните до момента еротични рисунки. Те са огледало, в което зрителят може да прозре детайли от характера на художника, да разчете непознати същности от душевната и творческа физиономия на силно емоционален, изпълнен с енергия до експлозивност човек. Йоан Левиев като всички творци се съмнява, колебае, вълнува, но в никакъв случай не се страхува да каже това, което мисли. За него еротиката е част от живота, тя е повод за размисъл, път към шаржа или просто форма на изповед. Тя е дори своеобразна самооценка, изразена непоколебимо в думите му: "Може и мен да не приемат, но не могат да ме подминат".
още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”