Български  |  English

Да обгазим калта

На 11 октомври България и Русия пак се пребориха
по футбол, но този път върху едно кално поле, вместо върху зелен
килим. И тъй като "борбата" нямаше никакво значение
за класирането на световното, тя приличаше на кално шоу, в което
участниците предизвикват повече смях, а понякога и жалост. Докато
се установи връзка с нашия коментатор на стадиона, от студиото
говореше Петър Василев, но така и не успя да ни зарадва с някоя
смешка както друг път - например, че "мачът прилича повече
на борба, отколкото на спектакъл". Може би, защото в случая
не беше ясно дали срещата е някакво комедийно представление или
състезание. Неизбежна обаче пред нас се възправи асоциацията със
свободната борба на двете страни върху още по-възвишеното газово
поле. (Какви ти братя Карамазови тук, каква ти Настася Филиповна...
или поне академик Сахаров, или поне Калашников.) Бившите културни
и технически нации са деградирали до някакви суровинно-придатъчни
спорове... Но такова е времето. Има сега предимно кал и газ -
затова и телевизията трябва да ги снима. С калта е лесно: накъдето
и да се насочат камерите, все ще се наплескат с нея. Човекът е
направен от кал, успокояваме се, а българинът, като стар жител
на планетата, предостатъчно съдържа тази материална субстанция.
Елин Пелин също е писал за селската кал, в която затънал ентусиазиран
учител. Думата обаче е за газовия проблем, който ни е нагазил.
Той съвсем не е като българо-руския мач, който беше само за престиж
- а както знаем, ние за такова нещо не играем. Не може да се отрече,
разбира се, че изгазването на въпроса за газта също има своето
престижно, а не само икономическо значение. С едно изречение:
лъвът без газ пак лъв е, но не и без корона. За неприятно нецензурната
пък, близка по звучение дума, вече се изказа "Каналето".
Какво да се прави, то си е кално-подземно предаване.


Въпреки че държавата ни се бори последователно да
не отиде короната за заплащане на газта и в това отношение печели
симпатии от най-различни среди и страни, националната телевизия
реагира някак разсеяно на борбата върху газовото поле и изобщо
оставя дълбоко съмнение в зрителя дали тя не е в крайна сметка
спектакъл - според терминологията на г-н Петър Василев. Освен
по новините и като цяло тук-там в заметките на някои отговорни
и оторизирани лица, проблемът така и не се разгърна достойно върху
екрана. Това е безспорно удобство и право за двете договарящи
се страни. Но не и за самата телевизия, защото по този начин тя
пак показва, че е здраво зависима от властта. Впрочем разни публицистични
предавания отново тръгнаха по Канал 1. Засега без особен успех.
Журналистите изглеждат като Христо Стоичков върху много разкалян
терен, а както Христо пък Бонев ни каза, в такива случаи той губел
80% от възможностите си. Но ще обгазим ний калта... след 2000-та
година, най-късно до 3000-я брой на в. "Култура".


още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”