Наръчник по готварство или драма на любовната страст? Пътеводител на вечния лакомник или дневник на една фатална жена? Не, това е просто модерен роман. В сто страници, разделени на седемнайсет глави, между тях има трийсет и пет рецепти. Зарекох се, че ако някога не бързам да напиша поредната си рецензия, ще се опитам да сготвя пиле с бамя или дроб чорба по рецепта от тази книга. Сега засега обаче ще си остана с моята мързелива баница.
Андреас Стайкос е съвременен гръцки автор, известен предимно като драматург, чието писане е възпитано в Париж през 60-те години. От предговора на Здравка Михайлова научаваме, че е превеждал системно творби на Шодерло дьо Лакло, Мюсе, Молиер… Театралната версия на ‛Опасно готварство‛ е имала голям успех в Комеди Франсез, а ‛Мирамакс‛ са откупили правата за филм с Джон Малкович в една от главните роли. Френската връзка е очевидна в творчеството на Стайкос, неговото ‛готварство‛ не крие своя произход в идеята за ‛опасни връзки‛. Любовта е интрига, в която кухнята и леглото вземат равно участие - и в двата случая преживяването зависи от добрия вкус, от професионализма на майстора и от страстта на актьорите… Към това се добавят няколко шепи ситно нарязан магданоз, десет капки лимонов сок и шепа яркочервени зърна от нар.
Според Здравка Михайлова, която е добър познавач на новата гръцка литература, през последните години там може да се говори за ‛гастроцентрично‛ изкуство, за романи, ‛изцяло фокусирани върху насладите на небцето‛. Храната се е превърнала в ‛социален израз, психологическо убеждение, претенциозност на естета‛ и заема важно място в художественото слово. Опитвам се да си спомня нещо подобно в българската литература, но в съзнанието ми се въртят главно тлъсти гювечи и домашно вино, подправени с развеселените викове на мъжка компания от вечната поляна Силистрайолу. Наистина, вярно е, че нямаме традицията на Платоновия ‛Пир‛, нито дори Хераклитовия ‛Трактат за изкуството да се приготовлява храна‛, но тогава пък може би приличаме по-скоро на Англия, една страна, ‛страдаща от дефицит на култура на наслади като кулинарията и любовта‛, където романът ‛Опасно готварство‛ е паднал ‛като гръм от ясно небе‛, по думите на самия Стайкос.
Книгата е остроумна, находчива в модерната си игра с различни културни пластове и увлекателна в своите два сюжета – кулинарния и повествователния. Фабулата е изградено върху вечно пикантната подложка на един любовен триъгълник със заливка от фатална жена и десерт от неочакван финал. Вместо да страда от зле прикрито чувство на вина, драматургът Стайкос пише роман върху оголените принципи на сценично-визуалния тип внушение, поетиката му стилизира особеностите на театралния диалог. Четеш, четеш, а в края на книгата вече не знаеш накъде да поемеш – дали към леглото, или към кухнята? А може би към някое по-безопасно място…