Половин година след колосалната си издънка ‛Война на световете‛ и толкова преди Световното първенство по футбол в Германия, кинохоликът Стивън Спилбърг е на български екран с поредната катастрофична проповед-екранизация - ‛Мюнхен‛.
Естествено, отново има съспенс – има си хас да няма при Спилбърг. Само че тук не е в изобретателността на разведен американец срещу извънземни терористи подир спасяването на семейните ценности, а на петима тайни агенти на Мосад срещу земни терористи подир мъстта.
Отправна точка е реален факт - отвличането и избиването на 11 израелски спортисти от палестинската екстремистка групировка ‛Черният септември‛ по време на Олимпийските игри в Мюнхен`72 (жертвите са още петима палестинци и един германски полицай). Случката ни се разказва на порции, а финалният кадър недвусмислено показва кулите-близнаци в Ню Йорк, унищожени на 11 септември от съвременния тероризъм. Фабулната връзка помежду им е участта на главния герой Авнер Кауфман (австралиецът Ерик Бана), останал без самоличност и избрал САЩ като единствено възможен дом-убежище, а смисловата – неизтребимостта на насилието и глобалният ужас от него. Съвсем преднамерено филмът започва с медийната настръхналост от събитието през 1972 – журналисти и зрители следят кошмара точно така, както се случи през 2001, а и след това.
Но филмът има и друга рамка – семейният секс на Авнер, окачествен от чикагския критик Рей Прайд (според интернет) като ‛най-откровената сексуална работа в киното на Спилбърг‛. Разбира се, това е хипербола, защото еротика почти няма, но е имал предвид първия път, когато съпругата (Айлет Джули) е бременна, защото вторият, представен като поанта, тотално издънва филма – докато я обладава, а тя стене, на Авнер му се явява кървавата развръзка на Мюнхен `72. Зверски кич.
И така, след първия секс съпругът е извикан при самата министър-председателка на Израел Голда Меир (Лин Коен), чийто бодигард е бил, и му се възлага свръхсекретната мисия да оглави унищожението на виновниците за еврейската касапница - в Западна Европа, където се подвизават. Групата му се състои от още четирима: смръщеният Стийв (Даниъл Крейг, чието поведение е като подстъп към скорошния му Джеймс Бонд), спецът по експлозии Робърт (финият Матьо Касовиц), достолепният Карл (Сайрън Хиндс), съобразителният Ханс (Ханс Зихлер). Различни по възгледи и възраст, те се обединяват около патриотичната кауза и кулинарния талант на Авнер. Главен информатор им е французинът Луи (Матьо Амалрик), чийто бос е патриархалният кулинар Папа (Майкъл Лонсдейл). Взривяват и гърмят, де що открият от десетината мишени: преводач на ‛Хиляда и една нощ‛ в Рим, професори в Париж и Кипър... Естествено, има и интимни диалози за палестинските претенции и еврейските скиталчества. Има и невинни жертви, включително агент на КГБ... Сгради експлодират, кръв се лее, матраци хвърчат... Ефектен трилър. И въздълъг.
Както в ‛Спасяването на редник Райън‛, и тук Спилбърг се гаври с французите. Лицемерни и продажни, те са представени почти като в сериала ‛Ало, ало‛.
Насилие срещу насилието е равно на още по-неизтребимо насилие, а патологията на фундаментализма обезсърчава всяка молитва за мир, внушава ‛Мюнхен‛. Морализаторство, отправено сякаш към дебили. С този филм, за разлика от ‛Списъкът на Шиндлер‛ навремето, Спилбърг вече си е навлякъл гнева на Мосад. А също и на палестинците. Обвиняват го и в деформация на историята. А той самият се оправдава, че с ‛Мюнхен‛ се е опитал да възобнови дискусиите върху моралната цена на борбата с тероризма. Сякаш те са спирали.
Спилбърг влиза стремглаво от филм във филм. Като че ли го прави на автопилот - престана да се (ни) забавлява, а желае на всяка цена да бъде важен режисьор. Нелепо. Защото именно с гениалните си ‛забавни‛ истории като ‛Е.Т.‛ или ‛Индиана Джоунс‛ той стана един от най-важните филмови режисьори. И колкото повече настоява да бъде месия – еврейски, американски или глобален – все повече затъва в инфантилизъм. Пък ако ще и всички ‛Оскар‛-и да обере. Продължавам да чакам продължението на ‛Индиана Джоунс‛.