През2006 година Култура ще направи възможното да поеме посока на сравнение между различни музикални институции, между специфичните отлики в музикалния живот на страната ни и нейната столица, както и на други европейски градове. Разбира се, това е правено и се прави във вестника - и не само по отношение на изкуството изобщо, но и в общокултурния контекст на европейското движение. Това, което сега ще търсим, е информация, проблеми, рефлексии и изводи чрез статии на наши сътрудници и интервюта с големи български музиканти, които имат впечатления за съвсем днешното състояние на музикалната практика в света. Ще го правим поради нерадостното състояние на родната ни музикална практика. Защото по отношение на много нейни компоненти заедно с мръсната вода бе изхвърлено и бебето.
И това дори не е най-лошото. Най-лошото е, че не се забелязва никаква тревога от този факт; че музикантската гилдия продължава да се самозалъгва – версията за световните школи, за невероятните таланти някак не покрива хала на всекидневната ни музикална действителност; че в много случаи действа принципът: ‛Не го виждам и чувам, значи то не съществува‛. Или пък - виждам го и го чувам, ама...‛не е чак толкоз лошо‛. Въпросът е според чий аршин мерим. За тези неща ще има отделен материал.
Днес с наблюденията на Капка Лалова за това какво се случва в оперния живот на една Белгия, която тук ‛капацитетите‛ с презрително свити устни наричат ‛малка страна в музиката‛ (на какво ли отгоре?), откриваме нашето пространство за повече актуална информация, свързана с работата на музикалните институти – от оркестри и опери до музикални академии и музикално-изследователски центрове. Въпросът Къде сме ние? няма да се задава. Той се разбира от само себе си.