Думи срещу думи ( литература), брой 4 (2399), 02 февруари 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: Макюън като Хайсмит
Български  |  English

Макюън като Хайсмит

С Иън Макюън поредицата ‛Съвременна европейска проза“ на издателство ‛Колибри“ разширява периметъра си и започва да представя не само неизвестни за българската публика автори, но и имена, които са сред емблемите на европейската проза и които имат своята популярност и в България. Макюън определено е сред писателите, които имат своя читателска публика у нас, публика, която още след ‛Циментовата градина“ следи този вгледан в болезненото и особеното творец.
‛Неумолима любов“ е роман, който позволява да се анонсира чрез пикантното – една кратка анотация, каквато не липсва и на българското издание, ще каже, че това е разказ за неумолимата любов на един мъж към друг мъж и за всички последствия от това. Като добавим и успеха на филма, заснет по този роман на Макюън, всички условия за успех, са налице.
‛Неумолима любов“ обаче е много повече от историята на една маниакална любов и е много повече от досие на синдрома на Клерамбо. Макар че препратките към психиатрията, медицината, към практиката изобщо по особен начин напластяват фикционалното и в жанрово отношение романът изглежда някак полу – полуроман, полуизследване, ефект, който умишлено е усилен и е търсен. Малко като класиците от ХІХ в. Макюън има склонност към натурализъм, към превръщане на романовото в ‛естествена история“, в поле на научното и ‛обществознанието“.
В същото време ‛Неумолима любов“ е доста близък и до романите на Патриша Хайсмит, до онези нейни мрачни истории, в които случайните обстоятелства предопределят съдби, в които изкривени лични отношения подменят живота, в които щастието е невъзможно заради неумението на човек да преодолее себе си, инстинктите си. И да престане да измисля и да се самоизмисля. Макюън не е така краен, при него някакъв тип щастие се оказва постижим (макар и отложен за Приложение І, което някои читатели могат и да прескочат). Казано по друг начин, традициите на Балзак, Зола и Хайсмит раждат едно специфично и много особено писане, което спокойно може да се определи като ‛стила Макюън“.
Малко по-конкретно, в ‛Неумолима любов“ Макюън изследва границите на човешката почтеност, на смелостта, на възможността да се пребивава с другия, да се огледа той, да му се съчинят образи, изпитва доверието, пита докъде и колко може да се сподели дори с най-близкия, поставя на избор живеенето със страст или в спокойствие, в размисъл или в невежество, спонтанно или премерено, препраща към всички възможни примери за дребните наглед неща, които могат да извадят от душевно равновесие и да преобърнат логиката на личните планове и истории. Изобщо, човешкото състояние е обект на този силно интелектуален роман, който обича да цитира и е някак влюбен в Кийтс.
И накрая – след превода на ‛Одисей“ на Джойс , едва ли е нужно да се обяснява коя е Иглика Василева, но елементарната критическа почтеност изисква да се каже, че преводът на Макюън е поредната много силна ‛интерпретация“ на преводачката, на която дължим присъствието на ключови автори и текстове в съвременната българска култура.
още от автора


Иън Макюън. "Неумолима любов". Превод от английски Иглика Василева. ИК "Колибри". С., 2006.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”