От пръв поглед ( кино), брой 10 (2405), 17 март 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: Щастие е да го гледаш
Български  |  English

Щастие е да го гледаш

Бях престанала да се надявам на чудеса. Но ето, и на 60 Вим Вендерс въодушевява. След като миналата година на СФФ гледахме поредното му тревожно-урбанистично road movie ‛Земя на изобилието“ (2004), сега Кита докара ‛Не ме търси“ - копнежно-ироничното road movie на великия немец в Америка. След политическата турбулентност из Ел Ей като гето на илюзии в предишния филм, сега Вендерс (заедно с оператора Франц Лустиг) завива към стария приятел Сам Шепърд, към съпругата му Джесика Ланг, към Невада, Монтана... И този остър завой води до магнетична авторавносметка на митовете: Вендерс, Шепърд, Джесика Ланг, Ева Мери Сейнт (звездата от ‛Север Северозапад“ на Хичкок от 1959).

Красив филм с феноменални актьори и убийствен саундтрак – до степен, че почти не те интесува има ли сюжет, няма ли… Хауърд Спенс (Сам Шепърд) е поредният Вендерсов мъж с минало. Този път е провалила се уестърнова звезда. Напук на разгула, дрогата, агресията и арестите, и на 60 Хауърд Спенс е безобразно готин (Сам Шепърд остарява величествено), но вече му е отредена единствено ролята на епизодичен каубой. Изведнъж отпрашва с коня буквално от снимачната площадка. Отправя се на съдбовното пътуване към себе си. То е глупашко, скандално, динамично... С кон, влак, автобус и древната бащина кола, по червени чорапи и в черни ботуши, Хауърд пресича самотни каньони, оглозгани бордеи, натоварени банкомати... Спира в родното си градче в Невада при подредения бит на младоликата си майка (чудна Ева Мери Сейнт), на която не се е обаждал от 30 години.

Междувременно, както е нищожна брънка от филмовата индустрия, Хауърд се оказва незаменим за глупавия уестърн. Подире му се спуска смръщеният детектив Сътър (Тим Рот), нает от застрахователна компания. А що се отнася до самата снимачна площадка, атмосферата й препраща към концентрационен лагер. Забравете за Холивуд на мечтите. Смях на търкалета.

Както Хауърд търчи назад към младостта си, а Сътър го следва по петите, така отвреме навреме му се натрапва ангелска златокоска Скай (Сара Поли), прегърнала демократично синя урна с праха на майка си (прочее, снимката от екрана е на истинската майка на актрисата, починала през 1990 и луда фенка на Шепърд).

След като е разгледал албума с изрезки за себе си, събирани с трогателно постоянство от майка му, а после се е натряскал до арест, тя му съобщава, че девойка от Монтата й се обадила навремето с вестта, че е бременна от сина й. Опа-а-а! Трудно му е на Хауърд да си спомни коя е, ала новината е сламка... Получава от майка си бащината зелена кола и потегля. Пристига в кукленски спретнато градче, където животът е спрял и единствената атракция са вечерните кънтри-балади на брадатия момък Ърл (Гейбриъл Ман) с излегнатата в краката му перушана Амбър (Файруза Болк). Той, разбира се, е синът на Дорийн (Джесика Ланг), ерго – и на Хауърд. Оттук нататък започват ексцентрики, възможни само в игровата симбиоза-вдъхновение между Шепърд и Вендерс.

‛Не ме търси“ вади екстракта от амбивалентността на хипнотичната Вендерсова ‛маркировъчна визия“ (доскоро запазена марка на Роби Мюлер): метафизично пустинен ландшафт и параноично нагъчкана урбанистичност, овъртолени в светлини, сенки, бликове... А из симетричната болезненост на фактурата: безкрайни полета като гигантски сметища, неони като зли чудовища, билдбордове като морни стражи, пътни знаци като тъпи закани, мрачевини като чувствени обещания, хора като изгубени в Америка…

В ‛завръщането на блудния баща“ като road movie ‛Не ме търси“ е близък с ‛Прекършени цветя“ (2005) на Джим Джармуш. Но Вендерс продължава и стига дотам, където онзи филм свършва – Хауърд се обзавежда и със син, и с дъщеря, а те съответно – със сестра и брат. Прочее, двата филма са вързани и от невероятната Джесика Ланг – в ‛Прекършени цветя“ е смешната комюникейкърка между хора и животни и една от евентуалните жени, оплодени от героя на Бил Мъри, а тук е прелъстената и изоставена от филмовата зведа сервитьорка Дорийн, издигнала се до собственичка на бар.

С постмодерните си подскоци из ситуации и състояния, ‛Не ме търси“ е просто въодушевяващ. Апатия и истерия, родители и деца, ирония и благост са показани като отчаяни скиталчества на душата. Естествено, че напомня шедьовъра на Вендерс и Шепърд ‛Париж, Тексас“ (1984, ‛Златна палма“). Но ‛Не ме търси“ не е гениален като него. Но и римейк не е. Автори и филм търсят себе си из грандиозен бекграунд.

Появата на този филм е щастие. Той е реабилитацията на Вендерс след всички досадни глобалистично-компютърни изцепки от 90-те и ужасния ‛Хотел за милион долара“ от 2000 (извинявайте, Боно и Гибсън!).

А на СФФ Вендерс присъства с още един свой шедьовър - ‛Буена виста соушъл клуб“. За тези, които не са го гледали. И за тези, които го обичат.
още от автора


"Не ме търси", 2005, Германия/САЩ, 125 минути, режисьор - Вим Вендерс, сценарист - Сам Шепърд (по сюжет на Сам Шепард и Вим Вендерс), оператор - Франц Лустиг, музика - Т-Боун Бърнет, продуценти: Хетер Шварцкопф, Карстен Брюниг и Ин-А Лий; изпълнителни продуценти: Джеръми Томас и Вим Вендерс; в ролите: Сам Шепърд, Джесика Ланг, Тим Рот, Гейбриъл Ман, Сара Поли, Файруза Болк и др. Прожекции на 10 Международен София Филм Фест
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”