Реплика от ложата (театър), брой 11 (2406), 23 март 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: Държавата <i>Лир</i>
Български  |  English

Държавата Лир

Гонерила убеждава баща си, че не му е нужна толкова многобройна свита. Сух старец в черно, стегнат в закопчана до горе куртка, стъпил здраво в черните си високи ботуши, Лир удивено спира за миг. Наум Шопов отпуска леко раменете на до скоро властно опънатото тяло и с недоумяващ поглед към залата познатият му потреперващ глас отвръща: ‛Дай на човек само онова, което му е нужно, и той ще заживее скотски.“ Крал Лир дава на Гонерила и Регана, на двете си дъщери, наистина много повече, отколкото им е нужно – на всяка половината от държавата, която управлява.

Спектакълът на Явор Гърдев започва с подялбата. Започва с тътнещ тропот и мащабна, самодоволна веселба по нашенски на шумния купон на Лир, заобиколен от многобройния си ескорт, дъщери, зетьове-графове и приближени, когато изведнъж му хрумва играта: ‛Ще дам държавата на онази, която ме обича“. Отказваща да играе в нея, третата му дъщеря, Корделия, е лишена от наследство. Организирана със замах и енергия в сгъстяващ се ритъм, бащината игра е въвличащо и въздействащо начало на този умен, красив и едър спектакъл с ироничен привкус на метал и политика, който показва как ходът на държавата зависи от случайно хрумване, от междупоколенското презрение, прогнилите роднински връзки и отношенията на ежедневните купони, течащи като пред края на света.

Както и да е тълкувана Шекспировата трагедия ‛Крал Лир“, това все са били тълкувания на трагедията на Лир – на човека, лишен от власт, любов и почит, ‛голо чаталесто животно“, екзистенция без опора, подхвърлена на произвола. Мечта за всеки актьор, кулминацията на тази трагедия е монологът на Лир в бурята, когато губи своя разум. В сценичната версия на Явор Гърдев трагичен е не Лир, а последиците от организацията и функционирането на държавата ‛Лир“ – организирана чрез семейно-приятелски отношения. Драмата на подобна държава в модерността няма как да е метафизическа, тя е политическа. В този смисъл спектакълът не търси трагични или дори драматични емоционални внушения. Той дистанцирано, енергично и внушително проследява в реалността на сценичната игра разпада на държавата ‛Лир“ и тъкмо удържането на тази дистанция в заявената игра ‛Лир“ е важното. В прочутия монолог в бурята Наум Шопов показва Лир като празна обвивка на шут, като първата жертва от поредицата трупове, които ще изпълнят сцената на финала.

В ‛Бастард“ по ‛Крал Джон“ на Дюренмат Явор Гърдев се интересуваше от структурите на властта в модерния свят от гледната точка на незаконно родения, на изключения от реда, на аутсайдера, на копелето, родено от същия този ред. Реприз на ‛Бастард“, в ‛Крал Лир“ той се интересува от властовия ред, в който сме вписани по нашите балкански ширини – проследявайки как той може да се самоунищожи отвътре, от ‛центъра“; не толкова от ‛трагическата грешка“ на самия Лир, колкото от възможността, която по условие съществува в подобна родово-приятелска структура.

Затова не единствено ролите, а самата организация на сценичното пространство въплъщава впечатляващия ход на разпада в държавната машина. Опакована с метални плоскости отвътре, отворена в дълбочина, голямата сцена на Народния театър внушава със своята организация, стил и материали тежестта и мащабността на държавния ред.

Никола Тороманов размества нивата и плоскостите в едрата кутия, сменя перспективите на действието с изумително въображение, талант и театрална култура от несъмнено висока европейска класа. Без да описвам сцената, ще кажа, че тук не става дума само за стил, професионализъм и художническа фантазия, впрочем запазена марка за уникалните почерци на неколцина безспорно много надарени, широко изявени, модерни български сценографи. Става дума за театрално мислене от друг ред.

Сценографията вече не е само визуалното измерение и въплъщение на търсения от режисьора смисъл или емоция, среда на действието и впечатляващ образ, разширяващ и дострояващ режисьорската интерпретацията на текста. За българския театър е рядкост подобна пластическа, визуално-драматургическа организация на сценичното пространство, произвеждаща смисли и внушения на множество нива, всъщност съучастваща във всеки сценично-драматургичен елемент при изграждането структурата на спектакъла. Тороманов го постига с умение, дисциплина, въображение и размах, които съм виждала в едни от най-интересните спектакли по най-добрите сцени.

Казах, че той съучаства в създаването на визуално-драматургическото моделиране на спектакъла, но силните постижения на подобно съучастие идват в тандем с режисьор с общи възгледи и класа. Без да поставям гранично-пропускателни пунктове по картата на театралния ХХ век, съвсем условно бих казала, че до към 80-те години на ХХ век режисьорите са имали своите автори. Режисьорите на ХХІ век вече имат своите сценографи. В нашия театър Явор Гърдев и Никола Тороманов не са нито първият, нито единственият тандем. Но са от най-обещаващите.

Казаното дотук съвсем не би трябвало да измества, а да впише постиженията в точната, чиста, овладяна игра на едрия актьорски състав на ‛Крал Лир“, където всеки е на мястото си. Сред най-добрите са ролите на Мария Каварджикова (Гонерила) и Жорета Николова (Регана), на шута (Захари Бахаров) и Кент (Деян Донков), на Глостър (Валентин Ганев).

Едва ли онези, които са гледали Наум Шопов в Калдероновия ‛Животът е сън“ на Иван Добчев, могат да забравят неговия потропващ с жезъла си крал. Но сред принцовете и кралете, които е изиграл, неговият Лир съвсем не е лавров венец за сбогом, а модерно изиграна роля в чиста форма – егоцентричен, сприхав, властен старец, попаднал в мелачката на отпушения от неговата игра разпад в държавата ‛Лир“.

За разлика от Лир, приела без съпротива да получава театър само колкото е нужно, публиката на този ‛Крал Лир“ ще получи много повече – впечатляващ, умен, важен, актуален театър.
още от автора


"Крал Лир" от Шекспир. Превод Валери Петров. Сценична версия и режисура Явор Гърдев. Сценография Никола Тороманов. Музика Калин Николов. Участват Наум Шопов, Мария Каварджикова, Жорета Николова, Марта Кондова, Юлиан Вергов, Йосиф Шамли, Деян Донков, Валентин Ганев, Иван Радоев, Владимир Карамазов, Валери Йорданов, Захари Бахаров, Калин Яворов, Марин Янев, Христо Чешмеджиев, Стоян Пепеланов и студенти от НАТФИЗ. Народен театър "Иван Вазов". Премиера на 17 март 2006.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”