Български  |  English

Разбираема България

Проектът „Разбираема България‛ е сериозна съвместна инициатива на Министерството на държавната администрация и административната реформа и на Института за български език при БАН. На 15 март т. г. в БТА се състоя широка дискусия по този проект, мащабно отразена в медиите и предизвикала бурни дискусии във форумите.

Според предварително раздадените материали обектите на обсъждане бяха няколко: система за транслитериране на българска кирилица на латиница (с особен акцент върху специфичните български кирилски букви и буквосъчетания Ж, ж; Й, й; Ч, ч; Ш, ш; Щ, щ; Ъ, ъ; Ь, ь; Ю, ю; Я, я; дж; дз; йо; ьо; йя); транслитериране на лични собствени имена; транслитерация и/или превод при съставни собствени имена и абревиатури; предаване на чужди собствени имена, които функционират като собствени имена (най-често топоними) и в български; необходимост и възможност за изключения.

Домакин на дискусията беше министър Николай Василев, който във встъпителните си думи защити основната теза, че е необходим ред: едно и също собствено име да се предава по един и същи начин. Според него в момента цари хаос: името на едно населено място може да се види изписано на латиница по различни начини; името на една личност също се изписва различно в различни нейни документи. Практическите и административните проблеми от това състояние са очевидни. Министър Василев наблегна върху необходимостта от единна система за транслитерация и консенсус по нея. Изписването на топонимите с латиница трябва да е стандартизирано по единната система, а за личните имена да съществува препоръчителен списък. Той подчерта водещата роля на учените при изработването на такава система и пое административните отговорности.

Ст.н.с. Петя Костадинова (Институт за български език) изрази съгласието на учените от ИБЕ с необходимостта от единна система, особено за топонимите. Тя подчерта, че такава система има: в „Нов правописен речник на българския език‛, 2002, който нормативно урежда всички страни на българския книжовен език, е публикувана система за транслитерация от българска кирилица на латиница. Необходимо е освен да съществува, и да се прилага, а това може да се сбъдне само чрез координираните усилия на държавната администрация и учените. Ст.н.с. Светла Коева (Институт за български език) представи демо версията на много дружелюбен софтуерен продукт за транслитерация между кирилица и латиница в двете посоки, основан на съществуващата кодификация. Продуктът е безплатен и демо версията му (със сравнително ограничена база данни) може да се разгледа и ползва на адрес: http://dcl.bas.bg.

В дискусията се включиха езиковеди от повечето български университети – българисти, англицисти, германисти, специалисти по фонетика, теория на книжовните езици, превод. Проф. Василка Радева (Софийски университет) одобри предложената система за транслитерация – без диакритики и без паралел с латиницата на някой друг език. Тя предложи и при личните имена да няма избор, при имена като България, София да се запази общоприетото изписване като изключение (Bulgaria, Sofia), а при чуждите имена да се възстановява оригиналното изписване на латиница. Проф. Радева не одобри използването на Y, y за българските Й, й; Ь, ь; Ю, ю; Я, я. Доц. Стоян Буров (Великотърновски университет) подчерта, че стандарт за транслитерация има, но той не се спазва, и посочи необходимостта да повлияем и върху международната практика за изписване на български собствени имена. Доц. Христо Стаменов (Софийски университет) посочи, че предложената система за транслитерация не е ориентирана към някой чужд език и особено към английската латиница, а предложенията в нея са приемливи. Няма основания да се въвежда дублетност при буква Ц, ц (за обсъждане бяха представени формите Tz, tz и Ts, ts) а Ъ, ъ е разумно да се транслитерира с A, a. За прилагането й обаче голямо значение имат действията на Министерството на държавната администрация и административната реформа. Доц. Стаменов предложи да се не осъвременява изписването с латиница на имена, при които съществува традиция, а имената на историческите личности да се предават единно. Превод може да се прави при приложения към собственото име и при абревиатури, а самото собствено име да се транслитерира заради комуникативността. Проф. Иван Кънчев (Софийски университет) аргументира научно становището си за адекватността на обсъжданата система за транслитерация, особено при предаването на Ц, ц с Ts, ts. Той предложи Ь, ь да се предава с J, j, а не с предложеното Y, y поради фонетични причини. Проф. Борис Парашкевов (Софийски университет) приветства съвместния проект и подкрепи предложената транслитерация, особено в дискутираните точки Ъ, ъ – A, a; Ц, ц – Ts, ts; Ь, ь – Y, y. Той постави въпроса за турските заемки – собствени имена и приложения – и начина за тяхното предаване: с транскрипция или чрез турската латиница. За чуждите собствени имена – собствени имена и в български (като „Париж‛, „Прага‛, „Рим‛) – проф. Парашкевов подчерта, че трябва да се възстановява оригиналното изписване. Проф. Мая Пенчева (Софийски университет) конкретно подкрепи предложената транслитерация на Ь, ь с Y, y и се изказа против използването на J, j в случая. Доц. Владимир Жобов (Софийски университет) от позицията си на специалист по фонетика и фонология прецени като най-голяма слабост на предложената транслитерация неразличаването между А, а и Ъ, ъ, когато се предават с A, a. Според него тази разлика трябва да се пази, затова настоя за Ъ, ъ да се използва Y, y. Доц. Любомир Иванов (Институт по математика и информатика) подчерта, че ако не търсим българска латиница, представената система за транслитерация е оптимална. Основното условие – да няма диакритични знаци – е изпълнено, а това изискване трябва да се запази и за собствените имена на гражданите. Според него по-добро решение е Ъ, ъ да се траслитерира с A, a поради фонетичната близост. Ст.н.с. Георги Колев (Географски институт) обърна внимание на практическите проблеми в картографията и подкрепи предложената транслитерация. Той предложи собствени имена на улици като „Христофор Колумб‛, „Фернандо Магелан‛, които нямат общоприето изписване на латиница, да се транслитерират като български топоними, а при другите да се запази оригиналното изписване. Той предложи също министър Николай Василев да обобщи предложенията и подчерта необходимостта от документ в резултат на дискусията, който да има практически цели. Доц. Кина Вачкова (Шуменски университет) приветства осъщественото чрез този проект сътрудничество между учени и управляващи, което според нея се случва рядко. Доц. К. Вачкова подчерта, че представената система за транслитерация е актуална и че приема компромиса при предаването на Ъ, ъ с A, a. Доц. Радка Влахова (Софийски университет) изтъкна, че дискусията е важна и навременна, а Институтът за български език има ресурс за решаване на очертаните проблеми. Езиковедите трябва да дадат експертното решение, а административното решение да се вземе на тази основа. Не бива обаче да се очаква фонетично точно прочитане на изписаните с латиница български собствени имена от всички чужденци. Собствените имена на гражданите остават проблем за уместно решаване. Проф. Владко Мурдаров (Институт за български език) по време на дискусията се опитваше да насочи изказващите се към въпросите за избора между превод и транслитерация при предаването на абревиатури, приложения, съставни собствени имена. В центъра на вниманието обаче се оказа системата за транслитерация и тези въпроси се засегнаха бегло.

Към края проф. Мурдаров направи лингвистичното обобщение на изказаните мнения. Целта на срещата – да се чуе становището на колегията – е постигната. Правописът е конвенция и затова такава среща е и полезна, и необходима.

Министър Николай Василев обобщи всички дискутирани теми. Същественият извод е, че за Ъ, ъ се запазва предложението да се предава на латиница с A, a, а при Ц, ц се избира предаване с Ts, ts без дублетност. Това, че чужденците не могат да прочетат фонетично вярно на български изписването на латиница не е проблем, защото не съществува такава цел на проекта. Приема се и предложението при собствените имена с утвърдена и разпространена транслитерация да няма промени. Министърът оцени срещата като полезна и показателна. След нея остава да се работи.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”