Български  |  English

За какво мечтае един книжар?

Разговор с Рубен Лазарев

Рубен Лазарев е много млад и строг, и обаятелен; като внезапно изваден от фантастична картина на Шагал. Щом видиш как превръща скептичните клиенти на книжарницата в съзаклятие от читатели, се уверяваш, че книгите действително имат бъдеще. И то какво!


- Каква е личната ви мотивация да работите като книжар?

- Самите книги, безспорно. Това е най-силната мотивация, като изключим финансовата страна, разбира се (смее се). Спомням си началото: оставах цели часове след регламентираното работно време, за лично удоволствие. Беше преди наистина много време. След удоволствието на общуването с книгата като носител на информация следва удоволствието от пълноценната работа с клиентите.

- Какво прави "Оrange" особено място сред другите софийски книжарници?

- Разбира се, мястото не е неповторимо. Но въпреки това книжарницата на ‛Пингвините“ и ‛Книгомания“ в Orange Centre наистина е по-особено място. И според мен, не само в София, а в страната изобщо. Изключително привлекателно го прави далеч не само прекрасното местонахождение (най-търговската част на ул. ‛Граф Игнатиев“), но и няколко много успешни съчетания - доста по-голямата от обикновеното търговска площ, изобилието в избора и, несъмнено, самият начин на предлагане на книгите. От огромно значение е наличието на гладко работеща инфраструктура, целта на която е максимално качествено да задоволи нуждите както на отделния клиент (позволяваща бързо изпълнение на неизменните всекидневни поръчки на труднонамираеми книги), така и на постоянния клиентски поток.

Освен това, всяка седмица, обикновено в четвъртък, се провеждат официални (веднага ще добавя – официални, но далеч не скучни) представяния на литературни творби на известни и, разбира се, не само на известни автори. Подобни мероприятия привличат доста медиен интерес, но и самите читатели, което мен лично най-много ме радва. След месец очакваме Майкъл Кънингам, имаме желание да поканим и други, още по-известни автори, но ще запазя в тайна имената им. Засега.

И, не на последно място, привлекателността на книжарницата на ‛Пингвините“ и ‛Книгомания“ в Orange Centre се дължи на един изключително важен детайл - качеството на обслужването. За съжаление у нас нивото на обслужване на всички нива (без преувеличение) е изключително ниско. Съзнавам, че съм краен в преценката си, но това не е само мой личен поглед, а мнение, споделяно от мнозина мои познати, немалка част от които и наши клиенти. Това е мащабен проблем, по който все още не забелязвам да се работи. Меко казано, далеч не всички, от които зависи решаването на проблема, се интересуват практически от въпроса за качеството в сектора на услугите.


- Какви книги отказвате да наредите на лавиците? По какви подбуди?

- Имаме неписано правило да осигуряваме на клиентите възможност за максимален избор, с което всеки от конкурентите ни (всъщност, предпочитам да ги наричам ‛колеги“) би могъл да се гордее. Но, разбира се, ако едно издание не се продава сезони наред, не ми се струва логично да му осигуряваме място на нашите стелажи. Друг е въпросът, че има издания (са съжаление немалко), които с външния си вид буквално отблъскват известна част от клиентите. Казвам ‛известна част“, понеже има клиенти, които не се впечатляват от външния вид на книгите, но ми правят изключително силно впечатление естетическите предпочитания на нашите клиенти. От няколко години имаме удоволствието да наблюдаваме повишаването на качеството на родното книгоиздаване. Няма да споменавам имената на издателствата, чиито издания през последните няколко сезона периодично предизвикват хвалебствия от клиентите ни. Както споделих, ситуацията конкретно в тази насока вече е започнала да се подобрява.

- Какво и колко четат книжарите?

- Това, разбира се, е изключително индивидуално. Не бих желал да коментирам въпроса спрямо колегите - нито в нашите книжарници, нито другаде.

Периодът, когато попивах литературата досущ като попивателна гъба, е отдавна останал в детството, когато четях наистина много и навсякъде: по време на хранене, в училище по време на час, къде ли не. През онзи период съм изчел или прегледал такова количество литература, че колкото и фрапиращо да звучи, макар основната ми работа от години да е свързана неизбежно с четенето, струва ми се, че досега не съм успял да наваксам онова количество. Буквално заспивах в библиотеките. После, разбира се, това се промени. Сега чета повече от нуждата да съм в час, отколкото за удоволствие. Навикът да чета в градския транспорт се оказва изключително полезен при пълна липса на свободно време. Четенето за мен се превърна в изключително важна част от работата ми, безспорно – и изключително приятна част. А личното удоволствие, необвързано с работата, се концентрира върху тясно специализирана литература, в повечето случаи чуждестранна, тематиките на която няма да споменавам, за да не отегча читателите
(смее се).

- Кои са любимите ви български автори?

- Доколкото разбирам, става дума за съвременна българска литература. Въпреки това, ще спомена за начало любимия ми български писател, модерния класик Димитър Димов. За мен той продължава да бъде автор на съвремието ни, при това ненадминат досега.

Не са толкова много, колкото ми се иска, българските автори, които излизат от тесните рамки на стиловото еднообразие. Според мен, текстът на литературното произведение може би трябва е съобразен далеч не само с нашата българска реалност и нашите културни особености, защото именно културните предпочитания са преобладаващият движещ фактор в привличането или отблъскването на читателя.

... Спомням си деня, когато открих за себе си ‛Поражението“ на българския драматург Константин Илиев. Тогава никой не й обръщаше внимание, а аз, като поразен от нея, я препоръчвах наляво и надясно. ‛Поражението“ в края на миналата година, подмината от няколко известни или не национални конкурса за родна литература, спечели наградата ‛Елиас Канети“ за България.

Понеже стана дума за драматургия, сещам се за ‛Майките“ на Теодора Димова. Тази прекрасна книга, издадена вече от две различни издателства, което в България се случва много рядко, лично на мен по стил ми прилича на някои произведения на оплювания от всички (даже вече по навик) Христо Стоянов. Макар че не знам дали на авторката на ‛Майките“ би допаднало това сравнение. Впрочем, ще рискувам да бъда още по-откровен: ‛Скритият живот на една помакиня“ на Христо Стоянов е едно от малкото български художествени книги, които оставят дълги следи в паметта ми, сигурно за цял живот. Лично аз не смятам романа за вулгарен и мръсен (вярно, като качество на книгоиздаването ‛мръсно“ може да се нарече със сигурност), просто за съжаление авторът не е, да речем, французин, а българин, при това творящ в България. Смятам, че това е една от малкото български художествени съвременни книги, които биха имали успех в Западна Европа.

И пак тематичен завой. Понеже споменах за евентуалния успех на българска книга извън България, ще спомена ‛Операция Voх Dei“ и ‛Бастет“ на Валентин Фъртунов. Ако има в България автор на трилъри, които биха пожънали успех на международна сцена, то смятам него за такъв. За съжаление, средностатистическият български читател е много предубеден по отношение на нововъденията. Понеже царува мнение, че хубави трилъри се раждат само в Америка, нищо чудно, че тези две прекрасни, стилни произведения не набраха заслужената популярност.

Харесват ми много стиховете на Георги Господинов, има нещо общо със стила на Милан Фющ. А една от любимите български книги ми е ‛Каталогът на душите ПО“ на Мария Станкова.

Последното, което препрочетох скоро, са няколко книги от крими поредицата на Богомил Райнов. Неговият стил продължава да ми радва ума и въображението. Един почти забравен, прекрасен модерен класик.

Да не забравя - много ми хареса прочетеният онзи ден последен роман на Владо Даверов, всеизвестният и отново позабравеният сценарист на ‛Вчера“ – ‛Господин Директорът на пристанището“.


- Дали литературната критика у нас ориентира вас и клиентите ви кои са смислените нови книги?

- Критиката доста влияе, както можем да се досетим, върху пазара. Лично аз съм настроен по-скоро критично към родната ни критика, в преобладаващ план, разбира се. Но това е, повтарям напълно съзнателно, личното ми мнение. Не си позволявам да се впускам в по-дълбоки обяснения, дори не бих желал да се конкретизирам. Не сега.

- Какво е мястото на съвременната българска литература в книжарницата?

- Българската литература като цяло, с много малки изключения, е пренебрегвана от книжарниците, в повечето случаи несправедливо. И имам скромното удоволствие да споделя, че при нас, и конкретно в книжарницата на „Пингвините“ в ‛Orange Centre“ - понеже само за тази книжарница на „Пингвините“ мога да отговарям изцяло - това не е така.

Сърцето ме боли, като знам какви прекрасни таланти имаме и колко малко от тях получават заслуженото. Под ‛заслужено“ в случая разбирам единствено добра купуваемост на заглавията. В крайна сметка именно това е най-голямата награда за автора или за издателя. А причините за тази неприятна ситуация са различни. Например, липсата на реклама, която адекватно да достигне до клиента, а не да го тероризира информативно, както често се случва. Тук може отново да се спомене и честото подценяване на външния вид на дадена книга, което е от решаващо значение. Или нещо още по-важно - пълната или частичната неспособност на обслужващия персонал на дадена книжарница да привлече клиентското внимание в тази насока.

Има добри български автори и заглавия, които остават встрани от шумотевиците и светкавиците. При нас се стараем да заместим липсата на предизвикан интерес за достатъчно добри според нас родни заглавия с предоставяне на пълноценна информация.


- Правите ли опит да култивирате вкуса на читателя? Пробвате ли да обръщате клиента в читател?

- О да. Всъщност, целта е по-скоро да обърнем потенциалните читатели в наши клиенти (смее се). А, по-сериозно, удоволствие ми доставя да наблюдавам отстрани споменатия процес, без значение дали самият аз участвам в него или някой от колегите. Впрочем, това е изключително приятно предизвикателство, понеже у нас клиентът в повечето случаи е настроен отрицателно към т. нар. ‛продавач-консултант“, без значение дали говорим за книжарница или магазин за конфекция. Донякъде го оправдавам с липсата на истински консултанти. Повечето от тях са просто продавачи. Но има и друг фактор. Хората като цяло са затворени в себе си, един вид ‛защитно“, като костенурки в корубата си. И в този момент именно продавач-консултантът може, „възползвайки се“ от своето положение, да премахне бариерата. Толкова е приятно да спечелиш доверието на очевидно потиснат, гледащ подозрително, намръщен човек. Толкова много може да се направи с неподправено поведение и усмихнато сърце.

- Какви оплаквания от българските издатели чувате най-често?

- Баналните. Разбира се, че всеки желае неговите книги да са на най-видното място и да са най-продавани. Впрочем, това не го коментирам като минус, напротив. Именно това постоянно декларирано желание е станало причина за появата на специализирани стелажи на конкретни издателства, предназначени за конкретни заглавия. Сложени на подходящи места, те изиграха силна роля. Рязко увеличилите се продажби бяха достатъчен отговор на въпроса дали са били необходими.

- А оплакванията от клиенти?

- Би било изключително полезно да има повече възможности за общуване между клиент и издател. Разбира се, доста издателства постоянно правят проучвания на пазара, но нищо не би могло да замени прекия контакт. На човек може да му се повдигнат веждите от удивление, като разбере колко много полезни неща може да се научат при такъв контакт с клиент. Смятам, че родните издатели биха спечелили много от това; и съм убеден, че една добра книжарница трябва да играе посредническа роля между издателството и читателите.

- Какво е съотношението преводни/родни заглавия?

- Би било наистина мило да преиздаваме нашите модерни класици, както и да ги превеждаме и популяризираме в чужбина. Имаме прекрасни писатели. Не бива да ги забравяме.

А относно преводната литература ще кажа само, че има огромен брой заглавия, които се търсят и които ги няма на пазара от години, или пък никога не ги е имало.


- Може ли книгата да е мода?

- Да, но някой трябва да прави реклама на тази мода, за да не престава тя да бъде такава.

- Каква е най-често възрастта на вашите клиенти?

- Твърди се, че има определени поколения, които пазаруват книги повече, и други , които го правят по-малко. Така е само донякъде. Младото поколение почти не проявява интерес към литературата и далеч не мисля, че е заради компютрите, каквото е мнението на повечето хора. Просто силно е паднала култура на „средностатистическите“ български млади хора. Едва ли някой може да го отрече.

Тъжно ми е от липсата на най-възрастната група в книжарницата. У нас пенсионерите почти не влизат в категория ‛купувач-клиент“ и това е много, много жалко. Няма да говоря за причините, но видя ли клиент на възраст в книжарницата, почти съм сигурен, че е чужденец. Много тъжно…


- Каква, Рубене, е ползата и вредата от книжарските вериги?

- Желая да бъда обективен в преценката си, но ми е трудно да се сетя за евентуалните вреди от подобен род вериги. Бих желал дори да подчертая големите предимства от съществуването на такива вериги като ‛Пингвините“, например наличието на съвременни книжарници в по-отдалечените от големите книгоиздателски центрове населени места.

- Как подреждате книжарницата?

- Книжарницата ни в ‛Orange“ се подрежда тематично, като езиковото разделение е частично. Има раздели с документална литература, където не е подходящо заглавията да се делят на езици. Такива раздели са примерно психология, археология, астрономия, физика. Още повече, че по споменатите теми на пазара има доста малко заглавия, което е направо плачевно. Ето това са профили, които с малки изключения се подценяват от родните издатели.

Иначе художествената литература е разделена изцяло тематично, разбира се. Другояче не би могло и да бъде. Единствено книгите ни на английски са подредени по азбучен ред по името на автора. Книгите ни на френски, руски и на други езици също така са разделени тематично.

Впрочем, можем да се похвалим с френските ни издания. Нашата книжарница е едно от малкото места в София, където може да се намери литература на френски език.


- Как протича един ваш работен ден?

- С две думи: бързо и интересно.

- Познавате ли други книжари, чийто начин на работа ви харесва?

- Честно казано, рядко влизам в друга книжарница, освен тази на работното ми място (смее се). Но, понеже стана дума... Не бива, може би, да хваля собствените си колеги, но не мога да не дам за пример поне Росица Алексова, която впрочем е една от традиционните преводачи на Ромен Гари у нас, та тя е професионално в бранша вече почти цяло десетилетие.

Сега се сещам, че неведнъж ми е правило много добро впечатление обслужването в миниатюрната, но уютна книжарница ‛Нисим“ на бул. ‛Васил Левски“.

С нескрито удоволствие ще спомена и името на Стефка Милева, на която съм искрено благодарен за щедро споделения й богат опит преди много време.


- За какво мечтаете като книжар?

- За повече клиенти от всички възрастови групи (усмихва се). За повече специализирана литература в разнообразни ниши. За повече преводна и родна литература изобщо. За съжаление, в България имаме много малко литература в която и да е област. Разбира се, от година на година пазарът се разширява, но в сравнение с развитите страни сме много назад. Също така копнея някои имена на български автори да станат известни извън страната.

Бих желал да не ме е срам пред чуждите гости на нашия Международен панаир на книгата в НДК. Малко е, че мястото е ужасно неприсобено за целтта, малко е, че не съм чул досега нито един от чуждите гости да е искрено доволен, ами дочувам, че следващият панаир ще се проведе в коридорите и фоайетата на първите три етажа. Интересно как.


- Печелите ли приятели покрай тази професия?

- Да, но по-скоро вече в минало време (усмихва се широко). Постоянният контакт с едни и същи клиенти, които вече още при влизане се насочват директно към теб, е неизбежен при минимално дистанцирания начин на работа, който прилагаме.

Въпросите зададе
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”