Български  |  English

Рицар на Асоциацията

На 20 април т.г. Асоциация "Българска книга" и ИК "Сиела" връчиха поредните награди "Рицар на книгата".

И отново въпросните награди бяха употребени не за да отличат реалните постижения и истинското рицарство, колкото да привлекат за каузата си определени хора-институции. Ето за какво става въпрос: един зам.-министър на културата и една млада зам.-кметица на София, доскоро учителка, вече са вербувани... За програма ‛Хоризонт“, също институция и също наградена, едва ли има нужда да говорим...

Измежду тримата журналисти с т.нар. ‛голяма награда“ е Мила Вачева, редактор от отдел "Култура и стил" на ‛24 часа“. Тя, казват, отговаряла за изобразителното изкуство, писателите и въобще за развлекателните неделни страници на вестника. Поради масовостта на ‛24 часа“ нейните отзиви за книги били изключително важни – ако не толкова за писателите, то със сигурност за издателите.

‛Стандарт“ е следващият вестник-институция поради страничката си за книги, според която все повече хора се били ориентирали какво да купуват. Дали обаче има рицарство или политика, решете сами: Иван Матанов, който получи наградата, е зам.-главният редактор на ‛Стандарт“, а наградата не отива у когото и да било от екипа на отдел ‛Култура и стил“. Хората по света знаят, че ръководството взема единствено решението какво да се публикува и какво не – нищо повече. Тук даже не споменаваме дали анотациите в ‛Стандарт“ не са на границата с рекламата. Във всеки случай, писателите в България не отгръщат с трепет вестника, за да видят какво ще се каже оттам за тях, нито пък рубриката за книги на ‛Стандарт“ може да се сравнява с ‛Витрина“-та на ‛Литературен вестник“ по прецизност, независимост и фокус върху българската книга. (А ‛Литературен вестник“, едно абсолютно идеалистично и непечелившо начинание, и тази година бе пропуснат от Асоциацията.)

Третата рицарица (по Любен Каравелов) е Ирина Вагалинска. Прегледах доста броеве на ‛Тема“ за 2005 г. - и виждам, че г-жа Вагалинска е писала много за боклука в Полша, а също и за кино, театър, археология, изложби; взимала е разни интервюта... Може би трябваше да стане ‛Рицар“ на Асоциацията, за да има мерак през 2006 г. да се фокусира повече върху книгите. Иначе госпожата не е първият човек от журито на достатъчно скандалния конкурс ‛Български роман на годината“, който да получава наградата ‛Рицар на книгата“.

Последваха още седем ‛малки“ награди-грамоти. Всичките те – за журналисти от национални тиражни вестници и известни ефирни предавания... Общото количество на наградите странно ми напомни на броя на фигурките от ‛Не се сърди, човече“ – всеки трябва да бъде погален и никой да не се сърди.

Като цяло ми е трудно да възприема, че може да се даде титлата ‛рицар“ на човек, комуто всъщност се плаща, за да си върши работата. По този показател всички журналисти от културния ресор в печатните и ефирните медии биха били елиминирани от състезанието. В българското интернет пространство обаче все още има донкихотовци, които влагат ужасно много енергия, време и пари, за да могат да поддържат страници за (българска) литература и книги, правейки литературните факти известни за голяма част от четящото общество в страната. Една кратка справка на посещаемостта на сайтовете може точно да определи мащаба на културния им ефект.

Дали имаше истински рицарски жестове на церемонията? Определено. Елизабет Костова, авторката на най-продаваната в света книга през 2005 г., само с едно изречение обяви, че ще дари за образованието в България 10% от международните приходи от продажбите на „Историкът“. Просто и силно – както може само човек, който стои над парите.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”