‛Панорама“ вече не е сама в политическата тв публицистика и това се усеща. Най-малкото заради преместването на времевия акцент в този род предавания – от вечерта към сутринта. Беше време, когато всички се натискаха в петъчното вечерно студио на БНТ, защото беше сигурно, че оттам посланията им ще се чуят. Днес натискът се отля към сутрешните блокове на БНТ, bTV и ‛Нова телевизия“, а ‛Панорама“ остана като последен мохикан да брани правото на вечерта също да бъде сериозна, не единствено забавна. Като сериозността се проявява не само в избора на теми, но и в начина на тяхното поднасяне. И ако има нещо, което да отличава ‛Панорама“ от сутрешната й всекидневна конкуренция, това е именно в начина на поднасяне на темите, не толкова в самите теми. Като тази отлика съзнателно и, бих казал, систематично се търси от водещия.

Иван Гарелов беше въвел принципа на равнопоставеност. Всички парламентарно представени политически сили имаха възможност да си кажат, към края на своята ера той намери и най-удачната формула за това: дълга маса, на нея наредени гостите. Бойко Василев запази доста продължително тази формула, докато намери новата, превърнала ‛Панорама“ повече в дискусионно студио, отколкото в политически амвон. Има един централен говорещ, но останалите присъстващи могат да се обаждат по всяко време, самият водещ не ги оставя да скучаят – пита ги, вкарва ги в диалога, търси съгласията и несъгласията им. Така първоначално леко скучноватият, схематизиран и сух стил на предаването беше оживен, раздвижен – от монолог ‛Панорама“ се превърна в симпозиум. Като в същото време се запази усещането за комфорт в студиото: гостът не е притискан, оставен е да изложи докрай тезите си, да ги защити и развие. В някаква степен той е като в СПА хотел – участието в петък вечер по БНТ ‛има пилингов ефект, дълбоко хидратира и подхранва кожата на тялото, релаксира, успокоява, повишава имунната защита на организма и има изразен антиоксидантен ефект“. Един вид, възстановява поизтъркания имидж на политиците, разкрасява ги и ги успокоява, за да ги енергитизира: в ‛Панорама“ политикът не е гледан с подозрение както в ‛Здравей, България“, нито с пренебрежение, както е в ‛Тази сутрин“, не и с високомерие, както в ‛Денят започва“ – той е уважаван и тъкмо защото е уважаван, му се поставят и неудобни, щекотливи въпроси. Но не, за да бъде притиснат в ъгъла, а за да покаже, че никои въпроси не са му чужди и никои въпроси не са му срамни: той на всичко може да отвърне, всичко може да обясни и за всичко е в състояние да отговаря. В ‛Панорама“ политиката има шанса да се покаже като отговорна, съдържателна и съществена: дейност, която има значение, а не дейност, създаваща единствено проблеми. Всъщност, ако ‛Панорама“ я нямаше, политиците трябваше да я измислят, защото тя е единственото тв място, където те са на почит и където са ценени заради политическото, не заради скандалното. Да си политик в ‛Панорама“ – това звучи гордо.

Което, разбира се, не значи, че неудобните питания се спястяват. Напротив. Обаче в предаването политикът наистина се чувства толкова уютно, че може да си позволи да не им обръща внимание. В един период Бойко Василев непрекъснато молеше: ‛Кажете ми честно!“, ала гостът отсреща продължаваше да говори така, все едно такава молба не е имало. Сега репликата вече не влиза в употреба така много, но пък се извършва друго – правото на контриращо мнение-въпрос е предоставено на някой от гостите, което мигом разколебава иначе доста увереното говорене на централния политически персонаж. Така се извършва и още нещо: конкретният проблем се обглежда от различни страни, проецира се през различни фокуси, което пък, от своя страна, позволява на зрителя да схване в по-голяма дълбочина за що иде реч. СПА-то е за политика, но пълното обслужване е за зрителя – той е важният клиент на ‛Панорама“, който трябва да усети, че напълно загрижено напълно го обслужват – информационно и политически. За него и заради него политиците сядат на стола, за него и заради него върви предаването и пак за него и заради него то е така гостоприемно към тях; защото целта му е не да събужда страсти, целта му е да разгръща доводи. Разумът, не емоцията е водещият принцип и тъкмо защото е разумна, ‛Панорама“ не е скандална.

‛Панорама“ – мястото, където политиката все още има значение...