Изложбата на Емил Попов е празнична не само защото съвпадна с Великден, а и защото представените в нея работи създават усещането за празничност. Това като че ли се дължи най-вече на скулптурите-животни, които ни връщат по-близо до земното и ни карат да се радваме на естествените природни форми. Като че ли напоследък не сме склонни да ги забелязваме или пък отдавна сме ги възприели като даденост. През последните години българинът, в стремежа си към града, загърби ‛селското“ си ‛земно“ минало. То остана някак извън него като лош спомен, от който бързаме да се избавим. Редките срещи с животните стават предимно по асфалтовите градски улици – с уличните кучета и котки или понякога с някой неправомерно попаднал в градския трафик кон с каруца...

Скулпторът Емил Попов обаче винаги е бил близо до земята - и в буквален, и в преносен смисъл. Село Дрен, където се намира ателието му, е неговият енергиен източник, там е неговата животворяща пещ. Той е земен човек, чиито ръце интуитивно следват формите на природната пластика и я пресъздават живо и непринудено. Изложбата му в галерия ‛Ракурси“ трепти от жизнена енергия – в нея прохождат току-що родени агнета, виждаме и коне, бик, вълчица. Другата ‛линия“ е представена от т. нар. ‛метални картини“, които само привидно са абстрактни. Те не са и плоски, каквито са обичайно картините, а от металната равнина ‛изскачат“, също метални, структури. Оказва се, че те са провокирани едновременно от конструктивната сила и от крехкостта на паяжината. Именно тези форми, създадени преди години, са в основата на мащабните метално-каменни конструкции на Емил Попов, каквито са тези в село Илинденци или пред Националния стадион.

Характерна част от познатите ни мощни очертания на различните природни форми на Емил Попов е и тяхната многопластова, богата на нюанси и контрасти фактура. Тя е наситена, жива и трептяща; разкрива следите от авторовото докосване в търсене на точния силует; патинирана е в следствие на творческа необходимост, но носи и благородната патина на времето.

Една от работите в изложбата – на пръв поглед безформена маса метал с неопределим силует, можем да оприличим на изсъхнал дънер или коренище с множество дупки. Всъщност творческата провокация е била да се покаже колко черно е тъмното в дупките, подобно на това в дървесните хралупи.

Пространството на галерия ‛Ракурси“ предполага показването на камерни произведения, каквито са в случая и бронзовите фигури на Емил Попов. Техните размери обаче варират от около метър високия кон в началото, през по-малките агнета, до сравнително дребните пластики, поставени в огледална витрина. Там бронзовите фигури на коне и агнета се оглеждат в своите до безкрай размножаващи се отражения и сякаш оживяват, облени от рефлектиращата светлина.

Изложбата на Емил Попов не предполага търсене на скрити пластове или изкривени послания. Важното е да се открие първоначалото на конкретната творческа провокация. Показаните произведения се възприемат директно, както сме склонни да възприемаме чистите природни форми. Те са като самия Емил Попов – хем директни, земни и непринудени, хем поетично-деликатни.