Двамина мъже си делят първото място в конкурса за разказ на сп. ‛алтера‛, посветен на темата екстаз: Валери Петков (с ‛Кирил легна трескав да проклина‛) и Петър Денчев (с ‛Малакоф, искам да остарея‛).

Прочее, в майската книжка на списанието четем: „Преходът вече осмисля себе си‛, с Божана Апостолова разговаря екип на ‛алтера‛; Ваня Петкова, ‛Мъжете от А до Я, жените от януари до декември‛; Красимира Кирова, ‛Конструиране на красотата в женските лайфстайл списания‛; Ани Бурова, ‛Магарешкия код‛; Владия Михайлова, ‛Пространствени контрапункти‛; Диана Попова, ‛Обувки за дългия път‛; „Истинското английско кино е в малката къща‛, с Алън Паркър разговаря Иво Филипов; Геновева Димитрова, ‛Скандинавски бликове‛; Вера Траянова-Мюсигбродт, ‛Скулптури от целулоид, музика и китово месо‛; Илия Граматиков, Николай Колев, ‛SForzati от ppIANISSIMO 2006 (снимки в следния ред)‛; Нева Мичева, ‛Ужас и кич срещу Мюлеровата къпалня‛; ‛На 50 места в 30 града - Български десант в Нормандия‛, с Лоран Поре разговаря Анюта Качева; Людмил Фотев, ‛Джи Джи коя? Ди Джи? А, Ди Ди? Кой я знае в България?‛; Жана Петрова, ‛Места за снимки‛; Диана Попова, ‛Ню Йорк като Истанбул‛…

Предполагам, че списъкът от заглавията на публикациите, повече от които енигматични, вече възбуждат търсенето на броя у читател(к)ите…

Тук обаче ще откроя два фрагмента от дял ‛Идеи‛ на последната книжка на ‛алтера‛:

Боряна Джанабетска, ИК ‛Еднорог‛: ‛Никога не съм делила литературата на категории, всяка книга е достойна за читателския интерес, стига да е написана с талант и вдъхновение, и не на последно място с уважение към читателя – именно с уважение, а не с угодничене пред нечий вкус. Много отдавна бях попаднала на нечий коментар на тази тема, в който се говореше за хора, четящи любовни романи и криминалета, скрити в обложка от книга на Симон дьо Бовоар – за съжаление не помня кой го беше писал, но наблюдението е много точно. В крайна сметка това разделение на високи и ниски жанрове води до едно – елитарната литература не може да пропадне и изчезне, защото тя има, така да се каже, твърда и постоянна, макар и по-ограничена като количество аудитория; за сметка на това обаче се опошлява и унищожава качествената популярна литература – а това вече наистина удря по интереса към четенето в голям мащаб.‛

Игор Шемтов, ИК ‛Фама‛: ‛Мисля, че много важно условие за успех е при подбора издателят да не се влияе от това, което издават другите, да се ръководи не толкова от временните тенденции на пазара, а от това сам да формира и налага такива тенденции. Изданията на ‛Фама‛ успяха да възродят вкуса на публиката към класически образци на световната литература, както и да представят ключовите произведения на писатели като Джеймс Джойс и Самюъл Бекет. Спазваме принципа поне половината произведения да излизат за първи път на български, а голяма част от вече излизалите да са с нови преводи. До някаква степен реабилитирахме разказа като жанр, който в годините на частното книгоиздаване беше обявен за непродаваем и напълно изоставен. (…)Разбира се, успехът има и друга страна. Почти всяко наше начинание – от афоризмите на велики личности до романите от поредица ‛Класика‛ – много скоро става обект на подражание от страна на други издателства, но за щастие публиката умее да различава имитацията от оригинала.‛