Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 19 (2414), 19 май 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: Бойко Борисов XXL
Български  |  English

Бойко Борисов XXL

Суровият език е порнографски език...
Ролан Барт

Някога, още в началото на политическата кариера на Бойко Борисов, една бургаска журналистка поиска да му пипне мускула. Тогава това желание беше обявено като симптом за нивото/качеството на цялата българска журналистика, но то обаче, извън тези осъдителни натрапливости, идва като маркер и за нещо друго – за начина, по който беше възприет тогава и продължава да бъде възприеман и сега най-рейтинговият мъж в българската политика. От една страна е твърдостта: Бойко Борисов като синоним на ‛твърдата ръка“, на онзи, който ще накаже всички, които, вместо да мислят за народа, мислят за себе си или най-много за собствените си съпартийци. Срещу дифузията, която беше обществото ни тогава (и която продължава да бъде и днес) беше възправен един копнеж – копнежът за стабилност, за твърдост, за опора: Бойко Борисов беше не просто един як мъж, чиито мускули сами те подканят – инстинктивно, неусетно – да ги пинеш; Бойко Борисов беше персонализацията на онова в политиката, което е такова, каквото е – без преструвки и без втечнявания.

От друга страна е суровостта. Желанието да пипнеш мускул е желанието за живо месо, за плът. Имаше на времето и един филм с такова заглавие, на български преведено ‛Месо“, но с оригинално заглавие ‛Flesh“. Сюжетът няма значение, има обаче значение онова, което въобръжението вкарва в бляна за жива плът, за сурово месо – то е блян за пълнокръвност, за естественост, за неподправеност. За прясност.

Интересното е, че Бойко Борисов непрекъснато обвинява старите политици, че вече са овехтели, че за нищо не стават, че са се провалили и развалили и заедно със себе си са развалили и всичко останало в родната България. Един вид са прокиснали, докато той не е; той е суров и пресен. Та именно тази прясност е вторият копнеж – за нещо, което няма да ти съсипе стомаха, а ще го преглъщаш с удоволствие и без страх. Сурово месо без страх от трихинелоза. Знаем и какви високи културно-цивилизационни опозиции изгражда Клод Леви-Строс на базата на опозицията между сурово и печено; е, Бойко Борисов в съзнанието на колективното българско е онази суровост, която е естественост, но която в същото време – следвайки един популярен тукашен идиом – е и печена: не се дава лесно, отстоява себе си, блъска по масата и отвръща, без да й мигне окото. В някаква степен ‛прониква“ – глагол, особено важен за Дейвид М. Халпърин (вж. ‛100 години хомосексуалност“, ИК ‛Критика и хуманизъм“, С. 2000, превод Капка Герганова), сиреч агресивна е, активна и нападателна, не е страхлива, пасивна и отбраняваща се. Суровостта като копнеж да бъдеш обладател или – ако не можеш – друг да бъде обладател, но от и в твое име. А ти на този обладател да се отдадеш – доброволно, притомно, екстазно и изцяло; нещо като политическа програма XXL...

Такива мисли нахлуха в главата ми, докато гледах Бойко Борисов в предаването на Цветанка Ризова ‛На 4 очи“ (Нова телевизия, неделя, 14 май, 18.00-19.15). На въпросите й той отговаряше именно проникващо, именно нападателно. Впрочем не отговаряше, питаше я: ‛А вие какво очаквате?“, ‛А кажете ми какво друго мога да направя?“, ‛Е, как аз да работя при това положение?“. Един език на агресията, на пробивността; език суров и твърд, hard&straight. Плътен: той не оставя пролуки, напротив – прави пролуки в езика на другия. Език като сексуален акт в порно филм – брутален, неусъмняващ се, настъпателен. Език, който винаги обладава, но никога не е обладан. Но който обещава, че ако му се отдадем, чрез него ще можем да обладаваме. Прелъстява ни със сила, не с нежност: Бойко Борисов е въображаемият обект на парадоксалното българско либидо, което едновременно иска да обладава, но и да бъде обладавано; да е силно, но със сила, която черпи от другаде и която отдава другаде; да е мъжествено, но с мъжественост, която скрито копнее да е женствена. Той е и разцепването на тази парадоксалност: българското колективно несъзнавано е връчило нему ролята на мъжа, докато се вие около него в очакване тази мъжкост да го види, осени и благослови. С мъжката си сила, разбира се, с какво друго...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”