Крешендо/декрешендо (музика), брой 19 (2414), 19 май 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: Концертът на сезона!
Български  |  English

Концертът на сезона!

Още с програмата, която предложи за гостуването си на радиооркестъра, известният, макар и все още млад руски диригент Марк Кадин предизвика интереса на интелигентната част от софийската публика. За първи път у нас в една вечер се събират три, знакови за своите автори, съветски образци на т. нар. приложна музика. Музика, абсолютно непозната на слушателя в своята цялост, но музика, която отразява разбирането на създателите си за функцията й в определен спектакъл или филм. Музика на майстори от различни поколения и с различна съдба в съветско време. От тях само Алфред Шнитке доживя посткомунистическото развитие на нещата и възможността да се сбогува със Съветския съюз при неговото разпадане. По-ранните двама вероятно не са допускали до края на живота си подобна възможност.

Мисля, че и музикантите от радиооркестъра усетиха приятната провокация на Марк Кадин. Музиката към ‛Маскарад“ от Лермонтов, която Хачатурян пише за спектакъл на театър ‛Вахтангов“ през 1941 г., тук се поназнайва единствено чрез своя валс предимно от радиото. Още в началото, с валса, въздухът в залата сякаш се разлюля – така мощно, органично, с пълен, обемен, но и диференциран звук ‛запя“ оркестърът. Разбира се, и щедрата хачатуряновска оркестрация, и неговото разбиране за ‛пълнене“ на партитурната страница си казват думата в тази композиция. Но яркото диференциране на отделните танцови части – примерно тънка, но важна разлика между валса и мазурката, блестящо артикулираното темпо в галопа, е това, което не може да не направи впечатление – амбицията, желанието на музикантите да отговорят максимално на изискванията на Маестрото, с когото, видно е, много им се работи.

Тази красива демонстрация достигна своята кулминация в ‛Ревизорската приказка“ на Шнитке. Музиката е писана за постановка по Гогол в театър ‛Таганка“ (1980), изпълнява се за първи път у нас - виртуозна стилистична игра, плътен хумор и раздиращи с разпада си места. Целият Шнитке е вътре, събран и в цветовете на емблематични тембри – челеста, чембало, пиано, орган, китара и разнообразни ударни, в подчертаващи ги инструментални конфигурации. Е, това беше всъщност и кулминацията на концерта. За Марк Кадин ставането на формата е изключително важно – това се чуваше и от прецизността на темповите смени, и от максималната щрихова артикулация, и от ‛играта на паузи“, която той владее вече изкусно и това всъщност ти дава усещането, че творбата ‛диша“ с радост, изправяйки ръст пред слушателя. Като добавим към това и щастието на сполучените изяви, на ефектните динамически контрасти – действително слушаш и не ти се иска да свършва.

Не мога да не спомена тук и пианиста Марио Ангелов, и чембалистката Цветелина Димчева, фантастичната ударна група на радиото Мариана Радоева, Радосвет Кукудов, Огнян Йовчев и Сотир Стоянов, както и солата на Людмил Ненчев, Явор Желев, Костадин Йоцов, Росен Овчаров, Ясен Теодосиев, Николай Грудански, Атанас Карафезлиев, Васил Милков и Илиана Селимска. Беше бляскаво, беше някакво трепетно звуково ставане, беше събитие! Дори бих го нарекла събитието на сезона!

Радиооркестърът все още е в състояние да събере музикантските си рефлекси и професионални инструментални умения, за да реагира адекватно, когато му се постави нов текст. И особено когато срещне диригент с ясни, но дълбинни изисквания и с оригинално музикално мислене. От времето на първия си български гастрол Марк Кадин продължава да ни разкрива нови и нови качества – най-вече по отношение на образността и артистичността. Към толкова точния, особено по отношение на щриха, диригентски жест тук се добавиха, и съвсем уместно за случая, пластични иронически нюанси, което отведе публиката в едни други времеви пространства. Той е станал още по-гъвкав и свободен в техниката си. Още по-дисциплиниращ оркестъра с многообразните проявления на творческата си воля; факт е, че музикантите отсреща с радост откликваха. Друг е въпросът, че в /не/монолитността на щрайха и в качеството на звука и фразирането в отделни сола се открояват белезите на не съвсем постоянната работа. Да, този тип /не/работа оставя следи – и, разбира се, по-бързо, по-лесно и по-трайно. Особено когато дойде и психическата умора. Което по някакъв начин пролича при емоционалното изчерпване в много сериозната музика към филма ‛Стършел“ на Дмитрий Шостакович. Там енергията на оркестъра май не достигна; или по-скоро разпределението на силите не се оказа точно.

Като пиша това, естествено изхождам от високото музикантско равнище на целия концерт, което бе действително много над сезонните явления в зала ‛България“. Освен че винаги носят приятните изненади на оригиналното репертоарно мислене и желаната мисловна дисциплинираност на репетиционнния процес, който създава условията за ‛летене“ по време на концерт, гастролите на Марк Кадин са и много важен аргумент за дефиниране на равнището на столичната симфонична практика в момента. Най-вече по отношение на диригентското присъствие. Затова отсега чакам следващия, завиждайки на публиката в Русия, Англия, Австралия, Полша и Нова Зеландия, на която й предстоят срещи с него.
още от автора


Симфоничен оркестър на БНР, диригент Марк Кадин. Избрано от Мосфилм – Хачатурян, Шнитке, Шостакович. Зала "България", 12 май.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”