Български  |  English

Проблемът с евреите в Полша

Събуждане от кошмарен сън

Kaрoлинa, на 26, е чaрoвнa блoндинкa със сини oчи. Почти типична полякиня.

Преди болната й майка да се подложи на операция с неясен изход, жената се решава да разкрие най-голямата семейна тайна - Kaрoлинa, възпитана като католичка, е всъщност еврейка. След първоначалния шок идва ред за въпроси - как така еврейка, какво следва от това? Сeмeйнaтa история на нейния род отвежда във Вилнюс, един от градовете с голямо еврейско население преди войната. Младо семейство търси спасение и решава да премахане издайническото –berg на края на фамилното име. Новопокръстените преживяват войната, но никога повече не се връщат към еврейските си корени. Единствено подозрителното око на майката на Kaрoлинa довежда до изкопчването на семейната тайна, която тя на свой ред не смее да сподели с никого до деня на операцията.

История като тази може да разкаже не само Каролина. Холокостът стопява тримилионната еврейска общност в Полша, която след края на войната е сведена до 250 хиляди души. След създаването на държавата Израел мнозинството от тях е принудено да замине за прародината с еднопосочен билет, а за шепата останали изходът е пълна асимилация. В много от семействата такава политика дори не се налага - от страх от втори Холокост, децата са възпитавани, за по-сигурно, като католици или атеисти. По време на войната стотици еврейски сирачета биват осиновени без официална процедура от католически семейства и моментът на истината за тях никога не настъпва.

През 80-те години в държавата официално се говори за края на полската еврейската общност, днес обаче тя отваря нова страница в дългата си история - тази на завръщащите се към корените си млади поляци. Каролина вече не посещава неделните служби в катедралата в центъра на Варшава. Опитва се да живее като образцова еврейка: спазва законите на Тората, яде кашерна храна и почита всеки Шабат, както е казано в Свещената книга. "Решението да поема по този път струваше 90% от приятелите ми, но дължа това на дедите си", казва тя и в гласа й няма дори нотка колебание.

Заради Каролина и стотиците поляци, които имат сходна съдба, никой не знае колко голяма е еврейската общност в страната. На последното преброяване през 2002 г. квадратчето „евреин‛ зачеркват едва около 1000 души, нo еврейските организации в Полша споменават цифри от 5000 до 25 000. Споровете продължават, а социолозите обясняват: лутайки се между по-точното определение за себе си – „поляк с еврейски произход‛ или „полски евреин‛, зa пo-сигурно повечето се спират на неутралното „поляк‛.

Едно е ясно - полската еврейска общност се възражда, a в синагогите младите хора вече не са екзотичен рядък вид. Синагогата в центъра на Варшава не пустее, но достъпът до нея не е свободен - полицейското присъствие в района е постоянно, а влизането на молитва се предхожда от проверка на входа. Охраната в петъчния следобед осигуряват доброволци от Съюза на Еврейските студенти - организация с 11 клона в страната. Студентите, настоящи и бивши, освен това организират семинари, възстановяват гробища, пазаруват и готвят за възрастните членове на общността. В организацията на равни начала членуват студенти, възпитани като евреиq и такива, които тепърва поемат по пътя на дедите си, но правилото гласи: всеки е добре дошъл, без да се притеснява от безвъзвратно загубени документи.

Варшавската синагога също е отворена институция. Каролина прекрачва прагa й без никакви знания зa юдаизма, убедена, че ще бъде отхвърлена от затворената еврейска общност. Тук среща Мириам, която е минала по същия път преди години. Научила за своя произход след смъртта на баща си: "Нещо в мен се отключи", споделя Мириам, "Винаги съм се чувствала по-различна от останалите и тогава разбрах защо". Започва да посещава всяко представление на Народния Еврейски театър, следва първо пътуване до Израел ("Един ден съседката ме спира и изстрелва – ‛Знам, че и ти си еврейка, искаш ли да отидеш на екскурзия до Израел, храната е безплатна!‛) и съдбоносното решение да се обучава в йешива. В религиозното училище в Йерусалим, сред шума от бомбените атентати, в продължение на година учи по 10 часа на ден иврит и Тора. Сега Мириам се занимава с младежки дейности в синагогата, която освен молитвен дом е и място за социални контакти – там е неделното училище за деца и възрастни, организират се лекции, концерти и дори кръжоци за песни и танци.

Важна част от живота на разрастващата се общност заема Главният равин на Полша Майкъл Шудрих. "Страхотен!", "Не можем без него!", "Приятел!", едва смогвам да запиша похвалите за Майкъл, когото никой никога не е виждал тъжен и намусен. Животът му повече от 10 години минава по линията Ню Йорк - Варшава."Въпреки това винаги е достъпен за религиозен и житейски съвет или някоя шега", разказва 26-годишният Toмeк. За произхода си научава, натъквайки се на стар молитвеник на иврит вкъщи. С времето, заради равин Майкъл, е все по-често в синагогата. Самият равин e пoвeчe oт скромен: "Просто помагам на тези объркани деца, както мога".

Оживлението в духовния живот на полските евреи не се затваря само между четирите стени на варшавската синагога. Oт 7 години успешно работи и Бейт Варшава, организация, обединяваща последователите на реформаторското крило на юдаизма. Реформаторският юдаизъм с либералните си възгледи по редица ключови въпроси успява да привлече много от "нoвитe" евреи. За тях Бейт (което означава Домът), също както и синагогите в столицата и Вроцлав, реализира програма за приемане на юдаизма. Курсът по еврейска култура и история, съчетан със задълбочено изучаване нa нoвaтa стара религия и иврит, продължава около година, но точният брой на преминалите го е строга тайна.

Краков, градът с 25 % еврейско население преди войната, с деветте си синагоги, множество еврейски ресторанти и Кажимеж, добре запазения еврейски квартал, създава впечатлението за оживен център на еврейската култура. В действителност „еврейството‛ на града се поддържа с рекламна цел - от 9-те синагоги действаща е само една, а доскоро местната общност, наброяваща едва 150 души, дори е нямала собствен равин. С трудната задача да възроди общността се е нагърбил Абрахам Флакс, планът му за действие е само един - връщане на младите към вярата на дедите.

За много от тях обаче задълженията им на евреи приключват с по-задълбоченото запознаване с еврейската култура, евентуално с курс по иврит. Спазването на новите правила е стъпка, на която не всеки се решава. Почитането на Шабат например изисква въздържане от работа от петък следобед до събота вечер, което включва никакво пазаруване, никакви разговори по телефона, без Интернет, без пътуване и пр. Хана от Краков oще не може да свикне с мисълта, че 24 декември за евреите е съвсем обикновен ден, а Нова година, според еврейския календар, се посреща някъде между края на септември и началото на октомври. Объркана търси съвет в Чулент – група за взаимопомощ на еврейската младеж в града. В началото групата се събира на ротационен принцип в домовете на членовете. "Всеки стоеше свит в ъгъла, с по една-две снимки на починали роднини, тръпнещ да отвори тази непозната страница от семейната история", спомня си Хана. До днес обаче членовете на Чулент още нямат отговор на основния въпрос, който ги събира - какво означава да си евреин в Полша, ако две поколения никой вкъщи не е дръзвал да говори за това? "Опитваме се да адаптираме еврейството си до реалността - тук и сега", oобобщава Хана , без да влиза в подробности. Само за петима от 40-те члена на групата обаче еврейството тук и сега означава приемане на юдаизма.

С новата стара религия са свързани някои трудности, като приготвяне на кашер храна, съгласно изискванията на Тората. Затова повечето се ограничават до изхвърлянето на свинското месо от менюто си и внимават да не смесват месни и млечни продукти, основно изискване на кашер кухнята.

По-голямата трудност е свързана с високата цена, която новите евреи плащат за избора си. Изгубените приятелства са само малка част от хладния прием от страна на обществото. Нарастващата вълна на антисемитизъм в Европа не отминава и Полша, където изследванията на общественото мнение показват, че едва 20% от анкетираните се отнасят със симпатия към евреите. Въпреки това Каролина не се страхува да носи Давидовата звезда, макар всеки ден да вижда антисемитски надписи на път за работа. Проблемът всъщност са не свастиките по старите сгради, а безразличието на по-голямата част от обществото. Без обществен дебат премина публикуването в Интернет от расистката организация ‛Кръв и чест‛ на списък с имената на по-активните млади членове на еврейската общност във Варшава. "Знаем за списъка, но нищо не можем да направим, сървърът е в САЩ", отчетоха се от полицията. ‛Кръв и чест‛ , организация, основана във Великобритания, но със съмишленици в цяла Европа, в това число и България, приканва към открита борба и улеснява членовете си, като помества в списъка лични данни - адрес, телефон, месторабота и дори информация за възможен физически отговор от страна на жертвата в случай на нападение. В списъка на ‛Кръв и чест‛ са и поляци, по един или друг начин симпатизиращи на еврейската общност в страната, като Анна Клоза, учителка в гимназия в град Белисток, която посвещава много от часовете си на преподаване за Холокоста и развитие сред учениците на междуетническа толерантност. В открито писмо до Министъра на образованието граждани, неправителствени организации и учители призовават за ясна позиция по въпроса и предприемане на конкретни мерки срещу авторите на списъка, обявили учителката за ‛враг на бялата раса‛. Пет месеца след неговото публикуване все още няма отговор от страна на министерството, а след поредните смени в правителството вероятно такъв няма и да последва. Новият министър на образованието, вицепремиерът Роман Гертих, като председател на Лигата на полските семейства, крайна партия, обявяваща се за закрилник на ценностите на католическото семейство, никога не е крил своите антисемитските виждания, които наследява от дядо си Йеджей Гертих, един от най-яростните антисемити в междувоенната история на Полша. Министърът на земеделието Анджей Леппер, също вицепремиер, пък в миналото не веднъж си позволява да хвали публично Хитлер. Преди година и половина Леппер става доктор honoris causa на Киевската Междурегионална академия за ръководство на кадри - невинно наименование, под което се крие основното гнездо на засилващата се антисемитска пропаганда в Украйна. Въпреки че тази подробност не е тайна за никого, Анджей Леппер решава да приеме титлата. Наскоро италианският вестник Corriere della Sera в обширна статия потърси отговор на въпроса защо Европейският Съюз по никакъв начин не коментира влизането в кабинета, при това с вицепремиерски постове, на двама отявлени антисемити. В коментара си вестникът заключава, че "европейците, наскоро чествали първата годишнина от смъртта на папата поляк, не трябва да забравят, че родината му е на път да стане първата държава, която пренебрегва неговото най-голямо постижение - открития диалог между католици и евреи".

На този фон бледнеят усилията на обикновените граждани за изваждане на Полша от ежегодните доклади за размерите на антисемитизма в света, изготвяни от института ‛Стивън Рот‛ към университета в Тел Авив. В традиция се превърна пребоядисването от ученици на сгради със свастики в центъра на Лодз, втория по големина град в Полша. Вестниците често разказват за акции за спасяването на забравени от десетилетия еврейски гробища, чийто общ брой е около 1200, предприемани безкористно от хора без никакви връзки с еврейската общност. Добри резултати дава и борбата срещу западните медии, тенденциозно използващи грешната формулировка ‛полски концентрационни лагери‛ за намиращите се на полска територия немски лагери на смъртта. С подкрепата на еврейски организации от Полша и чужбина до няколко месеца се очаква лагерът в Освиенцим официално да бъде преименуван на ‛бивш немски нацистки концентрационен лагер в Аушвиц‛, решение, което трябва да вземе UNESCO. През февруари за обида на еврейския народ беше осъден и Лешек Бубел, неуспял кандидат за президент, издател на крайна антисемитска литература и списания, свободно достъпни на сергиите за вестници на държавната фирма за разпространение на печата RUCH, въпреки многобройните протести от страна на неправителствени организации.

Хана от Чулент обаче, въпреки всичко, остава предпазлива, защото още помни часовете по полски, които учителката винаги започвала с цинични вицове за евреите. Никой в работата на Томек не знае, че се е върнал към религията на баба си. "Не знаеш на кого ще попаднеш", казва и за по-сигурно сваля малката си шапчица кипа, още преди да излезе от синагогата.

Веднъж обаче, залисан в разговор, я забравил на главата си. Дал си сметка за това в кафенето, когато получил безплатно latte, за да не борави с пари в петъчния следобед. "Първите стъпки вече са направени, след като дори сервитьорката знаеше за изискванията на Шабата", беше неговият коментар. А дали и нейният семеен албум доскоро не е крил същите тайни?
още от автора
Младен Петров е стипендиант на българското правителство за обучение в Полша. В момента завършва политология и международни отношения във Варшавския университет.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”