Български  |  English

За пазара на изкуство в България

Тука има – Тука няма…

Лео Кастели, галерист: ‛Защо някой е платил огромна сума за Сезан? С какво е ценен той? С това, че е мит. Създаваме митове в политиката. Създаваме за всичко митове…А кой решава кое е изкуство? Не аз. Моята работа е да се създаде мит от фотоматериала.‛

Питър Уотсън, анализатор: ‛Цените на произведенията на изкуството зависят от броя на милионерите в даден град.‛

През 1994 г. по идея на художниците Витали Комар и Александър Меламид започва изследване под заглавието ‛The Most Wanted Paintings on the Web‛ (‛Най-търсените живописни произведения в Уеб-пространството‛). Те организират и изложбата ‛Изборът на хората‛ в Алтернативния музей на Ню Йорк, в която са показани примери за най-търсените и най-малко търсените произведения. Поводът е обикновен, дори прозаичен – в малкото градче Бейон в щата Ню Джърси, двамата художници установяват, че има само едно магазинче, където могат да се купят картини. То е собственост на араби, които продават ужасно посредствени корейски пейзажи. Огромен е броят на подобни магазинчета и в Ню Йорк и най-интересното е, че те също са собственост на чужденци. Въпросът, който провокира художниците, е защо хората купуват такива картини – защото ги харесват или защото нямат друг избор?

В резултат от анкети в 14 страни и чрез Интернет се оформя следната картина 1 : размерът на средствата, които биха похарчили анкетираните за живописно произведение, зависи най-вече от това дали го харесват и от известността на автора. Предпочитаната цветова гама е синята, следвана от зелената. По-голям е интересът към традиционното в сравнение с модерното изкуство. Търсят се пейзажи, главно пролетни и летни. Преобладават привържениците на реалистичното изображение и на експресивните мазки. По отношение на размерите не се очертава преобладаващо мнение. Всички биха избрали за подарък художествена творба пред нейния паричен еквивалент.



За извършването на всяка човешка дейност има благоприятни и неблагоприятни условия. И винаги те са смесица от обективни и от субективни предпоставки. Решаваща се оказва нашата нагласа как да ги тълкуваме и как да извличаме полза от тях.

Самото споменаване на понятието художествен пазар в България поражда най-често негативна оценка и се колебае между отричане на неговото съществуване и недоволство от ниските цени на произведенията. Бих се включила по-нападателно в полемиката по темата, ако споделените оценки бяха и от страна на художниците и галеристите, които работят в тяхна полза, и от страна на купувачите. Но последните или упорито мълчат, или сякаш нямат мнение. А може би никой не ги познава достатъчно и затова не им задава въпроси.

По време на семинар с художници и галеристи от по-младото поколение направихме SWOT-анализ за техния статус и социалната среда, в която се развиват визуалните изкуства у нас. Наличието на художествен пазар бе посочено и в четирите групи фактори: в силните и слабите страни, във възможностите и заплахите, пред които сме изправени 2. Това ме кара да мисля, че сред художниците и галеристите, за които творческата дейност и реализацията на резултатите от нея са въпрос на професионални занимания, без съмнение е налице нагласа да се отнасят към художествения пазар от позицията на осъзната енергия за действие и опит за промяна. Друг е въпросът, че тази позиция все още почива на интуицията, което създава сериозни рискове пред очаквания успех.

Все още мнозина художници, независимо от възрастта им, смятат за обидно съобразяването с изискванията на пазара. Сякаш се чувстват по-свободни и по-ценени, ако работите им не се купуват. Но само с оценката на историята, още повече когато тя може да дойде твърде късно, не се живее. Всеки един от нас продава труда си, срещу което получава реални парични средства. Всички други занимания, колкото и да са върховен израз на определен талант и богата душевност, остават като хоби, като желание свободното си време да използваме по най-свободен начин.

В европейските страни и САЩ за художник обществото признава онзи, който се издържа от продажба на своите произведения. Във Франция, например, право на осигуровка имат само онези художници, които могат да докажат с документи пред данъчните служби, че за календарната година са продали творби над посочена в закона минимална обща стойност. В противен случай те се възприемат от обществото като хора, които не полагат труд в обществена полза и следователно останалите с нищо не са им длъжни.

Още от зората на художествения пазар през първата половина на ХVІ век и до днес наред с Дюрер, Рубенс, Веласкес, Пикасо, Ван Гог, Уорхол или Де Кунинг има стотици и хиляди талатливи художници, които обаче по различни причини нямат пазарен успех. Дори и ако според критиците и ценителите те са гениални. Като правило името започва да се гради на възраст 20-21 години, но е възможно това да се случи и към 30-35-годишна възраст. Независимо обаче кога изгрява и колкото е убедително името, гаранция за траен пазарен успех няма... За мнозина очакването е тягостно и те смятат, че не са ‛в играта‛.

Изненадите като че ли са задължителни за системата на художествения пазар. Не винаги тенденциите в неговото развитие се поддават на логически обяснения и именно изключенията са онази чудодейна сила, която му придава очарование и заради която художници, ценители и посредници въздишат тайно, но плащат явно. Такова поведение предполага откритият пазар. Останалото е неофициална търговия (не непременно ‛черен пазар‛). Като във всяка неофициална сделка, правилата тук са случайно избрани и неконтролируеми, т.е няма правила и никой няма морално право да вини другата страна. Участващите не са длъжни да се съобразяват едни с други в етичен смисъл и често печалбата е за по-хитрия.

Ако купувачът е изправен пред няколко въпроса, а именно: дали наистина иска да купи точно това, защо иска да го купи, не плаща ли скъпо за него, в какво друго може да вложи същите пари и т.н., то продавачът трябва да е наясно какво, защо и срещу колко се търси, както и кои са конкурентите му в предлагането на съответната стока. И да играе честно спрямо купувачите. Защото в добрия бизнес и двете страни следва да спечелят. А бизнесът с произведения на изкуството освен всичко друго носи и емоционално удовлетворение – чувство, което поражда доверие между играчите и е здрава основа за възпроизводство на купувача.

Без да съм икономист, без да имам роднини художници и без да практикувам художествения пазар (понякога имам контакти с него единствено като експерт за авторство и художествена стойност), ще си позволя да споделя възгледа, че най-трудно се ‛играе‛ с хора, които имат много пари (или поне достатъчно свободни пари). Те знаят цената им и имат опит и информация за множество начини да ги влагат разумно и с перспектива. Затова дълбоко не съм съгласна с онези художници и търговци, които буквално заклеймяват богатите българи като некултурни и без отношение към този специфичен пазар. Въпросът не опира само до възпитаването на разбиране за стойностите в изкуството. Ние сме потомствено бедна нация и намирам за напълно обяснимо защо първата работа на един съвременник с пари е да изгради бита си в чисто материалния смисъл, да изучи децата си, да пообиколи света, да опита вкуса на светския живот. Отношението му към изкуствата е от друг порядък – зависи от традициите на семейната среда, образованието, емоционалната нагласа. Не бих искала да прозвучи елитарно, но съм убедена, че в пазарния си контекст изкуството не е за ‛широките‛ маси и за всекидневието. Конкретната цена е без значение.

Но цената зависи пряко от стандарта на живот в дадена страна и от цялостната икономическа ситуация. За периода януари 2001 – юли 2005 г. във Великобритания инвестирането в недвижими имоти и в изкуство е еднакво успешно като дори вторият вид излиза крачка напред (съответното нарастване е 91% към 92%). Във Франция недвижимите имоти определено са най-рентабилната форма за влагане на финансови средства – ако цените на старите стилни жилища се повишават с 60%, то финансовата борса бележи спад от 35%, а пазарът на изкуството непрекъснато се клатушка. В Ню Йорк финансовият пазар е много по-активен в сравнение със споменатите две страни, а цените на изкуството бележат повишение с 47%, за което определено влияние има системата на зелени карти, замразеното равнище на заплатите и обезценяването на долара.

Като правило естественият пробив на пазара реализира онзи, който прави това, което може да прави най-добре и го прави с високо качество. Цената на неговата стока естествено ще бъде висока, т.е. адекватна на вложения труд (и талант). Постигането на подобна съизмеримост е процес, който в областта на изкуството може да се окаже много дълъг и да зависи от усилията и етичното поведение на множество играчи на пазара. Самият брой на тези играчи не е единственото решаващо условие. За да има пазар, следва множество продавачи и множество купувачи да се изправят едни срещу други – иначе не съществува възможност за избор. Необходимо е те да имат достъп до достатъчно богата (и обективна) информация относно търсенето и предлагането, както и равни възможности да влияят върху крайния резултат. С манипулиране, включително и посредством рекламата, трудно се постигат трайни резултати.

В областта на изкуството специфична роля имат следните обстоятелства: художникът спира да работи върху своето произведение в момента, в който усети, че то ‛се е получило‛ и че сам го харесва; търговецът избира от ателието на харесвания от него автор онези произведения, които харесва и по тази причина е вътрешно мотивиран да ги предложи на пазара; купувачът избира дадена творба, преди всичко защото я харесва. Дълбоко субективна мотивация, която трудно може да бъде вдъхновена ‛отвън‛ и която едва ли може да бъде възпитавана. Може би съобразяването с мотивацията на купувачите и предвиждането й е най-трудната част от художествено-пазарните отношения.

Могат ли да се предвидят предпочитанията на потенциалния купувач? Ето някои факти и анализи, до които са достигнали практикуващите художествения пазар в света 3.

За 2002 г. 15 % от продадените произведения са тиражи и литографии на стойност под 1 500 евро; малък е процентът на живописните големи формати и на редките и скъпи живописни произведения; най-високи цени са постигнати в англосаксонските страни; възможността за печалба при следваща продажба е по-голяма за скъпите живописни произведения; печалба реализират онези колекционери, чийто среден годишен бюджет надвишава 100 000 евро; от 1996 г. насам покупката на графики до 1 000 евро носи средно 16.5% печалба при препродажба за година; 71% от графиките се продават за по-малко от 1 000 евро и така ценителите имат шанса да придобият сравнително евтино много добри творби от известни художници.

През изминалата 2005 г. цените на произведенията на изкуството са се покачили с 10.4 % в сравнение с предходната година като са увеличени наддаванията на търгове за произведения с цени в милиони. Но тези сделки са едва 0.2 % от всички! 56 % от продадените творби са на цени до 2 000 долара – в сравнение с 2004 г. повишението в тази група бележи ръст от 23.6%. Трайна тенденция е повишеният интерес към съвременното изкуство и към фотографията. Ако през 2000 г. делът на живите художници е бил 7.9%, то през 2005 г. той вече е 17.6%.

От продадените на търгове произведения през миналата година 72.4% са живописните, 12.7% - рисунките и акварелите, 9.9% - скулптурните, 2.2% - фотографските, 2.1% - графичните, 0.6% - други видове.

Предпочитанията към определени стилове са следните:

• Първо място заемат дадаистите (в края на 2005 г. техните цени са се повишили със 137 % в сравнение с началото на годината), което се обяснява с въздействието на голямата изложба с техни произведения, открита през октомври в центъра ‛Жорж Помпиду‛ в Париж и предстояща през 2006 г. в САЩ (да не забравяме, че в разпределението на пазара по обща сума на извършените продажби и по относителен дял на най-високите цени САЩ заемат водеща позиция).

• На второ място с 93 % повишение на цените са италианските футуристи (творили между 1909 и 1916 г.) и художниците от Арте повера ( течение, чието начало е в 1967 г.). Търговията с тях в 80% е реализирана на италианска територия, тъй като в тази страна от 1939 г. действа закон, който забранява изнасяне на произведения на изкуството, създадени преди повече от 50 години.

• Китайският авангард и старото китайско изкуство заемат трето място с ръст от 80%. Това се обяснява с икономическия подем на страната, който вече няколко години е и причината Хонг Конг да се нарежда след САЩ, Великобритания, Франция и Италия и да заема на художествения пазар по-голям сегмент от Германия и Швейцария, например.


Дискусията за бъдещето на пазара на изкуството в България тепърва предстои. Само със статии едва ли ще достигнем до по-ясна представа за действителното състояние. Необходими са ни данни, за да използваме техния потенциал като основа за пазарно поведение. Засега те липсват. Участниците в пазара, много или малко на брой, публични или прикрити, не са готови да споделят. Защо?



1 Вж: www.diacenter.org/km/

2 Радоева, Весела. ‛Художникът и художественият пазар‛, в: ‛Наръчник за оцеляване на художника‛, С. 2004, издание на българо-холандския проект ‛ABC‛, с. 23-28

3 По материали от www.artprice.com - The Leader in Art Market Information. Вж: ArtMarketInsight – Art market trends 2002, 2003, 2004, 2005.
още от автора


Текстът на Весела Христова-Радоева е своеобразно продължение по темата за пазара на изкуството в България, отворена от Лаврен Петров в "Пазарът на изкуството. Как се продават у нас произведенията от художественото ни наследство" ( в бр. 2 от 20 януари 2006) и продължена от Олимпия Николова в разговора "Програма ‘100 картини’? Това ще оздрави пазара" (бр. 6 от 17 февруари 2006). Очакваме и други мнения по темата.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”