Български  |  English

Вот на доверие или Как се забавлявах до смърт

Blagodarya, che glasuvash za Mitko Novkov. Za da ucastvash v kampaniata ‛Tvoyat Velikden!‛ otgovori s OK na tozi sms.

OK.

Ti se registrira za uchastie v kampaniata ‛Tvoyat Velikden!‛ Izprati oshte 5 sms-a i grabni super bonusa! Imash 30 minuti! Zabavlyavay se!

Grab you!

Amusing Ourselves To Death…



Обяснявам: първото мото е от играта на bTV ‛Вот на доверие‛, в която участвах. Всеки, гласувал за мен, получава тази ‛моя‛ благодарност и покана да се включи в надпреварата ‛Моят Великден‛. Спечелилият в нея има възможност да се състезава за 25 000 лева, 25 литра вино и агнето Гого. Наградата е ясна – тя е примамка, на мен обаче са ми по-интересни употребените глаголи, натоварени със задачата окончателно да убедят склонните да изпратят 5 sms-а, за да се включат в състезанието. Първият е ‛grabni‛, който мигом ми навя асоциации за програмата ‛Animal Planet‛ и за един от саморекламните й спотове, доста зловещичък между другото: хамелеон изстрелва лепкавия си език към нищо неподозираща буболечка, след което на екрана се изписва: ‛Grab you!‛ (който призив съм избрал за второ мото на текста) – ‛Грабни!‛ или ‛Сграбчи!‛. Друга сцена: лъв достига антилопа и я събаря на земята – ‛Grab you!‛. Мушица се забива в паяжина – ‛Grab you!‛ И все такива ситуации на хищник и жертва, при които жертвата, естествено, винаги е губеща, винаги е сграбчена. Плячка е – ‛Grab you!‛

Много двусмисленост има в избора точно на глагола ‛grabni‛ от екипа на ‛Вот на доверие‛: от една страна, може да се предположи, че хищник е пусналият 5 sms-а зрител, когото като едни беззащитни жертви безропотно очакват да дойде и да ги грабне/сграбчи 25-те хиляди лева, 25-те литра вино и агнето Гого. Прочее, именно това вероятно е искал да внуши екипът, не случайно агнето се превърна в герой на негова мащабна медийна кампания, поставила го в ролята на жертва; тъкмо това пък поставяне извика не само милозливи анаграмни стихотворения, но също и призиви към СЕМ, както и намесата на различни международни организации в защита на животните. От друга страна обаче жертва може да се окаже и в някаква степен се оказва точно тръгналият хищнически към агнето Гого зрител: 5 sms-а, но само 5-има ще имат щастието да играят през Светлата неделя. ‛Грабни, за да бъдеш грабнат!‛; ‛Grab you!‛ се е превърнало в ‛Grab me!‛. Доброволно, без натиск, само с едно обещание: днес надеждата не е да си спасиш душата, днес надеждата е в това да спечелиш в някоя тв игра. Като основният изказ, дискурс на тв играта, рекламата за нея е този на лова, на преследвачеството, на хищника и плячката: човечеството като че ли се връща отново в първобитните си времена, когато е дебнело и гонело дивеча – мамути, газели, биволи, коне, но с тази разлика, че ако тогава девизът е бил: ‛Един за всички, всички за един!‛, то в старта на ХХІ век е: ‛Всеки за себе си, Бог/играта е с/за всички‛. Ловци на щастие, преследвачи на ‛super bonusa‛. Наистина, няма голяма разлика между homo erectus и homo sapiens sapiens.

Другият ключов глагол – ‛Zabavlyavay se!‛. Той е отделен в самостоятелно изречение, в императивна форма е, звучи почти като лозунг. И препраща мигом към известната книга на Нийл Постман ‛Amusing Ourselves To Death‛ (това е третото избрано от мен мото) – ‛Забавлявай се до смърт‛. Ако се впишем в тази малко страшна гледна точка, в кампанията ‛Твоят Великден‛ смърт има или поне заплаха за смърт – смъртта е на жертвеното агне Гого. Около този сюжет се въртяха доста интриги: някои sms-и са с допълнение ‛Gogo‛, което значи ‛Спасете агнето!‛, други са само с името на изпращача, което пък значи ‛Изяжте агнето!‛. Една от моите партньорки се заигра на подобна тема и с приятеля ми Гого Лозанов, също участник в играта. Като ‛играч‛ във ‛Вот на доверие‛ ми се наложи на два пъти да коментирам тази мортирологична ‛дилема‛: една зрителка беше съставила анаграмно стихотворение, чиито първите букви бяха апел: ‛Спасете Гого‛; след това Иван Гарелов попита доколко редно е един такъв въпрос – на фона на всичко, ставащо в България, някак маловажен, да се превърне в подобен ‛разделящ‛ нацията спор. Разбира се, това за разделената нация е малко, да не кажа много пресилено; но че ‛съдбата на Гого‛ вълнуваше една част от българите – към него нямам никакво подозрение. От екипа на предаването твърдяха, че цялата кампания била, за да проверят максимата: ‛Ако щеш, показвай истинско магаре една седмица на телевизионния екран, пак ще го с/добиеш с обществена популярност‛. Нещо като коня на Калигула, но в модерен медиен вариант. (Подсещам се в тая връзка: дали пък медиите, особено електронните, не са Калигула/та (Ботушчето) на съвременния свят? И дали, пак в тази посока на мислене, някои популярни напоследък политици – били български или чуждестранни, не се явяват Инципатите на съвременността, отначало в медиен, после в държавнически план?) Максимата, естествено, се изяви изцяло като вярна, но аз съм леко усъмнен, че точно това беше главната цел на екипа: по-скоро, използвайки я за алиби пред себе си, преследваха леко скандална реклама, а тя, от своя страна - твърда печалба. В което няма нищо лошо: bTV е все пак повече комерсиална телевизия, а сред океана от комерсиалност, който ни залива отвсякъде, та дори от БНТ, предаванията на ‛7/8‛, продуцентската къща на Слави Трифонов, са същински комерсиални Гълфстрийми. Дори на тази база има лек сблъсък с екипа на новините на bTV, които изядоха цял 1/4 час от ‛Вот на доверие‛, вкарвайки в програмната схема половинчасова емисия международни новини, изместили също и ‛Треска за злато‛ – едно също суперпечелившо шоу, по думите на авторите на ‛Вот‛-а. Те се учудваха на решението, но няма кой знае какво за чудене: bTV има проблем със своята идентичност, каква телевизия точно да бъде – обществена или комерсиална. При ‛Нова телевизия‛ този проблем беше решен категорично в полза на второто, но в bTV изглежда са с доста по-фини усещания за потребностите на медийния пазар: БНТ продължава да е държавна, не обществена телевизия; и точно по тази причина нишата на популярната, с честота, покриваща територията на цялата страна, обществена телевизия стои незаета. Ако успее да измести БНТ, ‛зелената телевизия‛ не само ще глътне голяма част от рекламния пазар, но ще се превърне и в социално-политически факт, което съвсем не е без значение в едно общество с все още неферментирало развитие. Затова забавлението, което доставя ‛Вот на доверие‛, колкото и професионално да го прави, не е чак дотам атрактивно за самото ръководство на bTV; не случайно там се разсърдиха на ‛24 часа‛ и Паола Хюсеин, която едва ли не обяви цялата телевизия за креатура и сателит на Слави Трифонов. Нишата на забавлението, така или иначе, бе присвоена от ‛Нова‛, остава свободна нишата на общественото и bTV прави всичко възможно да я запълни.

Не обаче това неразбиране на сложната дилема, стояща пред ‛собствената‛ му телевизия, проявена от екипа на ‛Вот на доверие‛, ме изуми, колкото нещо друго, не по-маловажно (тук правя уговорката, че това е субективно усещане и може би не е докрай вярно, а вероятно не е и за всички от екипа вярно); изуми ме липсата на каквито и да е морални, нравствени въпроси във връзка с правенето на медия и на медиен продукт в частност, която усетих през тази седмица. Една от късметлииките в ‛Твоят Великден‛, възрастна жена, припаднала, след като се появила за първи ден на екрана: викали ‛Бърза помощ‛, суматоха, страх и безпокойство за живота й, вайкания, тюхкания: първият въпрос на продуцента, когато го информирали за цялата дандания, бил не: ‛Как е жената?‛, а ‛Записахте ли всичко?‛ За съжаление, нищо не записали, но не това е важно, а как работата в/за медии измества акцента на поведение: естествената реакция на най-елементарно човешко състрадание е изтласкана от неестествената реакция за най-перфидно медийно зрелище; няма значение как се вдига рейтингът, значение има единствено неговото вдигане. Една нагласа, изключително напомняща на скандала с голото тяло на мъртвия Андрей Луканов, проснато в моргата – снимка във в. ‛Нощен труд‛; или на злокобните кадри с отрязването на главата на руски войник от чеченски бунтовник, излъчено в централната информационна емисия на БНТ ‛По света и у нас‛ от по онова време все още журналистката Милена Милотинова. Разбира се, ‛Вот на доверие‛ е развлекателно комерсиално предаване, тъй че търсенето на силни ефекти при него по-скоро трябва да е норма, а не изключение: то е съвсем друго на криворазбраната печатна журналистика, залагаща предимно на сензацията и скандала, не на информацията и анализа. Донякъде телевизионните игри, включително ‛Вот на доверие‛, са във формàта на телевизията онази ‛празна‛ страница в пресата, която провъзгласилият се за най-тиражен български вестник ‛Труд‛ е означил с показателното ‛Време за губене‛, с разпростряла се огромна кръстословица, а напоследък и с така нашумялото судоку. И затова дори най-малката възможност за заиграване с публиката бива употребена. Направих си експеримент: поздравих от телевизионния екран тъщата и тъст си, като бях сигурен, че на другия ден това обстоятелство ще се появи като анонс към въвеждането ми на екран. Появи се. Забавните предавания експлоатират в пълна степен всичко онова, което навремето минаваше под тв рубриката ‛Хумор, сатира и забава‛. И което доста често тогава квалифицирахме с руската думичка ‛халтура‛.

Но въпреки всичките тези уговорки и особености, остава ключовият проблем: дали медията не е предвещаното средство за преодоляване на човешкото, особено в нейната проекция ‛Amusing Ourselves To Death‛? Дали пък тя не е изпълнение на известното твърдение на Ницше, че ‛човекът е само преход и мост към свръхчовека‛, или на не по-малко известната прокоба на Фуко, че човекът ще изчезне като следа върху мокър пясък, отмита от морските вълни? И в този порядък на разсъждение: дали пък да не разбираме медия-културата именно като тези морски вълни, а нейните създатели – като новите свръхчовеци? Така или иначе, човекът в полето на медията е единствено средство, никога цел; или ако е цел, той е цел като маса, не като личност.

Трябва да си даваме сметка за този първостепенно важен факт: медията масовизира, медията не индивидуализира. Във ‛Вот на доверие‛ няма учтиво обръщение, всичко е ‛ти‛. Посланието е: ти си един от нас, ти си като нас и ние, всички ‛ти‛, сме едно. В желанието си за маса медията хоризонтализира човешкото битие, не го вертикализира. Което обаче не бива да приемаме като неин недостатък; това си е тя, медията, не може да бъде различна. Просто трябва да сменим метафората: медията не хвърля въдици – въдицата потъва надълбоко и хваща в най-добрия случай 5-6 екземпляра; медията хвърля мрежа/мрежи или още по-добре – трàли по дъното, загребвайки от него де що свари и изравнявайки го. ‛Възходът на мрежовото общество‛ на Мануел Кастелс не е друго, освен тоталното медиализиране на глобалния свят (той го нарича ‛информационализъм‛), което заплашва в бъдеще да се превърнем в общество, напълно зависимо от медиите; от това, което излиза или не излиза в тях, според познатия принцип: ‛Няма ли го нещо във вестниците/радиото/телевизията – не се е случило‛ (ситуация, описана в не един и два научнофантастични романа).

В цялото ми приключение с ‛Вот на доверие‛ имаше едно впечатляващо за мен откритие – хората, правещи предаването, бяха така силно облъчени от цялата всевластност на медиите, както никой външен тям човек. Ще рече, че медията е абсолютност не толкова за тези, които са отвън нея, а за тези, които са вътре в нея: медията заразява, разболява, обсебва изцяло, влезеш ли веднъж вътре в нея – няма измъкване. Показателен пример е Николай Георгиев, тръгнал като водещ на телевизионната игра по Канал 1 ‛Руска рулетка‛, след нея прехвърлил се в ‛Ринг ТВ‛, пак като водещ на тв игра – ‛Богат или беден‛, а сега отново е водещ и отново на игра – ‛Заключената дума‛ по ТВ 7. А си спомням, че в интервю, когато бе на върха на славата в БНТ, казваше нещо от сорта: ‛Тв игрите са само временни, страстта ми е политологията, моята специалност‛. Телевизията е вирус, който не пуска лесно; хване ли те – нямаш шанс, потъваш до ушите. Което поставя в нова светлина мотото ‛Grab you!‛: сграбчени са не единствено зрителите, сграбчени са и авторите на тв продукции, особено на забавните: те също са жертва, а телевизията е хищникът, който ще ръфа до живот живота им.

Обожанието към медията във ‛Вот на доверие‛ се пренасочва и върху Big Boss-а на цялата шоу-компания – Слави Трифонов. Случва се несъзнавана екстраполация: успешността на телевизията е прехвърлена върху него; неговата успешност е успешност, защото е телевизионна. Снимки с различни гостували му звезди те посрещат на площадката между втория и третия етаж, има и негова, на която той е с фюрерски перчем, гледа те строго, но справедливо: ‛7/8‛, прочее, държи цял парцел от bTV, освен снимките, там са накачулени както картини на Годжи, така и ловни трофеи. Отделно тия паметни мигове, в един момент надълго и нашироко ми разясниха колко много Слави бил чистофайник и нетърпим към всякакви човешки миризми и секрети. Антисептичен шеф и водещ – антисептична телевизия: още едно доказателство за това колко чуждо е ней човешкото. Дори едно момиче от екипа непрекъснато се кичеше с изкуствени коси, реге-плитчици тип Боб Марли – естествеността не е за предпочитане, за предпочитане е единствено атрактивността, ако и да е изкуствена.

Телевизията така е вклещила членовете на екипа, че много от тях не мислят за нищо друго, освен за рейтинги и шоута (точно тогава свършваше ‛VIP Brothers‛, за победителя във ‛Вот на доверие‛ получиха известие веднага, след като стана ясен). Е, не че сред екипа на ‛Вот‛-а няма хора, които да гледат на пребиваването си там като на временен пристан. Не съм сигурен обаче дали тази временност няма да стане вечност, както Наоми Клайн пише в ‛Без лого‛ за ‛временните‛ девойки и младежи, работещи ‛за малко‛ в закусвални и супермаркети. За малко... 10 години. Което навежда на друга мисъл: правенето на забавна телевизия е индустрия като всяка друга индустрия, със свои правила и със свои закони. И влезеш ли веднъж в тази машина – поглъща те без остатък. ‛Welcome to the machine‛, както пеят Pink Floyd. Или ‛Модерни времена‛ на Чарли Чаплин...

Аз се забавлявах и излязох, бидейки жабата, разказваща от 1 л. ед. ч. за извършения с нея експеримент (метафора на Георги Лозанов, харесвам я), но други нямат това щастие – те наистина са обречени да (се) забавляват до смърт. А от моето забавление ми остана едно предупреждение:

Телевизията е Молох, пазете се!
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”