Български  |  English

Изложба на Христо Христов в Смолян

На 13 май в галерия "Петър Стайков" в Смолян беше открита самостоятелна изложба от скулптури и рисунки на Христо Христов (1977-2004). Той участва в състава на експедиция "Еверест 2004". На 20 май 2004, след като направи успешно безкислородно изкачване на най-високия сред осемхилядниците, остана завинаги под върха. Изложбата ще продължи до 22 май, след което предстои да бъде показана и в галерия "Академия" в София от 1 до 11 юни. Тук публикуваме словото, произнесено от проф. Емил Попов при откриването.

Дълго търсих думите за тази изложба - първата на Христо. Знам, че не ги намерих, не се и надявах. Тези, до които стигнах, са недостатъчни и слаби за събитието, което ни е събрало. Все пак знам, че трябва да говорим за Христо като негови приятели, а също и да се погрижим да бъде видяно неговото творчество. Краткият му и уникален път стои пред нас очертан от рисунки, скулптури, фотоси, филми. Искам да споделя с вас това, което ме порази в тези толкова ранни работи докато ги правеше в Академията. Не можех да си обясня откъде се бяха населили така рано в него. Толкова силно въздействаха и сякаш с нещо носеха в себе си това, което по-късно щеше да се случи. Поне за мен е така. Тази застиналост с такова силно внушение за неизбродима тишина и стаена мирова болка, тихо, ненатрапчиво, дълбоко изразени. Личността на Христо носи зрелостта и богатството на човек с изведен характер и талант до най-висока степен в тази ранна младост. Сякаш е бързал да чувства, да вижда, да прави. На един дъх сякаш. Не знам как е постигнал това в кратките отрязъци време при тези непосилни за всеки друг пътувания между две могъщи реалности - на изкуството и на непостижимата природа. Мисля, че е бил готов, подготвен от природата си, получена от родителите му, щедро дарила го с талант, трудолюбие, добродетелност, каквато не бяхме срещали. При това неотделимо, цялостно, естествено, съдбовно. Затова до неговото съкровено изкуство стоят експедициите, които вероятно го пораждат. Христо избра най-верните учители - могъщите планини на света, природата, нравите и ценностите на родния край, може би също децата на Непал и Индия. Само той си знае как се носи това. До нас достигна усмивката му, когато ставаше дума за тези неща и краткото ‛Още малко време“, ‛Още веднъж". До това непредвидимо, което се случи, което дойде за да го остави толкова високо и далеч от нас, от малкото ежедневие, в което щъкаме и битуваме, без да усетим реенето в небесата, другия безпределен хоризонт и пространство, в които на Христо му е писано да бъде завинаги. Изложбата се реализира с усилията на приятелите му. Гипсовите оригинали бяха укрепени и отляти в метал. Така изящните, крехки идеи заживяха в бронз. Намирам, че двата материала със своята противоположност съжителстват и като своеобразна метафора на това, което е живота на Христо. Дълбок чист, чувствителен и силен едновременно, такъв го знаем докато го срещахме в живота! А след това мъжествен, незабравим, оставащ във времето като човешки пример и дарование на истински художник. Вярвам, че тази изложба ще живее напред, ще се движи между хората, ще вълнува дълбоко. Това помага на надеждата и вярата, че Христо е между нас, че живее, А неговото присъствие е ярко. вълнуващо, необходимо, будещо възхита. Защото той е от най-редките хора, които за себе си наричам вдъхновяващи. Скъпи Христо, ти не обичаш многословието. Затова, ако прекалих, прощавай. Благодаря ти за това, че те срещнахме, за това, което направи в младия си живот. Носим те със себе си, доколкото сме способни на това, защото ни помагаш да се въздигаме. '


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”