Български  |  English

Носталгия по Стинг

Слава на бога, че сухите безконцертни лета останаха далече в миналия век. За няколко години към пообърканото ни самочувствие се прибавиха нови оптимистични нюанси – на съпричастие и удовлетворение от големи, разбиващи рок-събития, срещи с виртуозни изпълнители и музиканти с ореола на звезди.

Доволно количество родни промоутъри, в надпревара за народната любов, ‛сбъднаха‛ мечтите на стари и нови поколения. Видяхме и все още виждаме идоли, по които се прехласвахме години наред, намерихме общи интереси с децата си, изляхме енергията и напрежението от неосъществените си въжделения. Навярно и заради очакваното ни влизане в семейството на Европейския Съюз, музиканти със звезден статут ‛кривнаха‛ от недостъпните си орбити и, за наша радост, все по-сигурно ни включват в маршрутите на турнетата си. Родната публика им се отплаща със свеж и неподозиран ентусиазъм, добро познаване на музиката им и впечатляващ усет за горещ саунд и хитовост.

И така, в контекста на българската 2006-а, с изобилието от концертни изяви от всякакъв стил, а и на фона на футболния празник на планетата – Мундиала, аз и още около 20 000 души избрахме да видим на живо и да попеем заедно със Стинг в Несебър.



Морето...


Заминахме за концерта още през уикенда с желанието да избягаме от непостоянното и дъждовно време в София и да се ‛подгреем‛ с приятели, споделящи същите вълнения от предстоящата среща с изискания и сдържан британец. Някои се присъединиха към нас от Албена и донесоха настроение от шоуто на фънк легендите Earth, Wind & Fire. По плажа се чуваше румънска, руска и друга чуждоземна реч от хора, които споделиха, че са съчетали ‛полезното с приятното‛, т. е. почивка с концерт на Стинг.

Иначе пренаселеният Слънчев бряг е все още в предкурортна треска, с рояци пазарни пасажи, накипрени хотели и заведения с огромни плазмени екрани, излъчващи футбол за колоритна тълпа от чуждестранни туристи с коси и лица в национални цветове. Прекрасно, вдъхновяващо море е нашето!

А сега и Стинг!



Организацията...


Нахъсани от собствените си очаквания, не усетихме много липсата на предконцертна атмосфера. Такава почти нямаше, освен повърхностни медийни анонси, няколко афиша и хитове на Стинг, звучащи от някои магазинчета. Поне не се чуваше чалга. Не видяхме нито книгата Broken music (издадена у нас от ‛Сиела‛ със заглавието ‛Разпилени ноти‛), нито специално подбрани негови CD и DVD-та, шапки или други сувенири, съпътстващи изявата на рок-легендата. Е, вярно, пред стадиона имаше един-двама амбулантни търговци, предлагащи евтини фланелки и други изделия с неясно предназначение. Явно рекламното промотиране, допълващо имиджа на звездите, което на Запад е превърнато в индустрия с огромни мащаби, у нас все още не е намерило своите мейкъри.

Но, ако трябва да съм честна, приятната изненада дойде в деня на концерта - от страна на организаторите и общината в Несебър. Те се бяха постарали и осигурили най-необходимите условия за престоя на тълпата от фенове. Пазителите на реда бяха добронамерени и вдъхващи доверие, стадионът - чист и подреден, със свежа трева, а програмата тръгна и свърши с впечатляваща точност и липса на безредие. Хвала! Тук е мястото да отправя и специална благодарност към приятелите ни от ‛Тангра Тур‛, една от първите български фирми, които работят в сферата на концертния туризъм у нас и в чужбина, и с перфектна организация допринесоха да изживеем музикалната магия.



Публиката...


Нетърпелива, но зряла; от всички възрасти, но с изявен вкус към арт-рока. Като че ли нямаше случайни посетители, а само публика от съмишленици. Кротко насядали на моравата пред сцената, всички се впуснаха да изпращат SMS-и към приятели и близки, за да споделят еуфорията на очакването и да запечатат на мобилните си апарати свидетелства от присъствието си на стадиона. Мобилните мрежи ‛прегряха‛ и започнаха да дават заето, а хората продължиха със спомени от предишния концерт на Стинг преди 10 години в зала 1 на НДК или с предположения кои парчета ще бъдат включени в концерта. Повечето знаеха текстовете на песните наизуст и предусещаха удоволствието от съвместния ‛session‛.

Заглеждахме се и по мнозина родни VIP лица с подобни на нашите щастливи изражения, дошли специално за концерта и смесили се с тълпата наоколо.



Концертът...


Названието на турнето Broken Music Tour е вдъхновено от едноименната автобиография на Гордън Матю Томас Съмнър, наричан след 1973 Стинг (жилото), и даваше точни индикации за насоката, в която той се представя. А именно - ‛с поглед назад към корените, откъдето е тръгнал...‛. Всеки елемент от шоуто препраща към основни и креативни моменти от неговия бекграунд.

Подгряващата група Fiction Plane, чийто фронтмен е най-големият син на Стинг – Джо, откри с ‛по-тежки‛ и хлапашки невъздържани британски рок-парчета в алтернативния стил blur, но с вокали и звучене, напомнящо за бащата. Групата придружава звездата в европейското му турне и този факт недвусмислено отразява началото на музикалната му кариера, преминало през ‛жестоката и унизителна съдба‛ на подгряващия музикант. Българската публика любезно и топло аплодираше момчетата, танцуваше и общуваше с тях и заслужено получи комплимент от Джо за своята интелигентност.

Точно след 35 минути на семпло и стилно оформената сцена се разшетаха техниците, които грижливо и с любов подредиха инструментите и микрофоните на четиримата музиканти. Освен Стинг, с интерес очаквахме появата на малката му група от приятели – Доминик Милър и Лайл Уоркман на китарите и перкусиониста Ейб Лабориал-junior, познат ни от Пол Макартни.

И ето, че започна музикалната магия Стинг!

С трептящото нетърпение на първата любовна среща аудиторията посрещна своя идол. Стинг се появи, облечен небрежно-елегантно със сако от Армани и черен T-shirt, с неизменна ‛ню уейв‛ прическа и с поизтъркания, но пропит с история, бас ‛Фендър Пресижън‛.

Шоуто съдържаше емблематични авторски песни от периода на Police и от соловата биография на Стинг. Подбрани бяха с носталгична последователност, визираща най-важните стъпки на музиканта - от трудното му минало до творческия апогей и мъдрост.

Откриваща песен на всички концерти от турнето и своеобразно обръщение към света е Message in A Bottle - във връзка с 25-годишнина от началото на соловата кариера на мултизвездата. Дотогава Стинг, заедно със Стюарт Коупланд и Анди Съмърс, са членове на групата Police, с която в началото на 80-те години на ХХ век създават няколко суперуспешни албума и получават шест награди ‛Грами‛. През септември 1981 той прави нов солов аранжимент на песента и я изпълнява заедно с Roxanne (също част от програмата в Несебър) на концерт в полза на Amnesty International. Включването на изпълнителя в проекта The Secret Policeman’s Other Ball e началото на активната му гражданска и социална дейност, която продължава и до днес.

От репертоара на Police чухме още Synchronicity II и задъханата Every Bread You Take.

Музикалното пътешествие продължи с Walking On The Moon и с хитовото парче от първия солов албум на певеца и композитора Стинг, реализиран през 1985 - If You Love Somebody Set Them Free. За една година албумът The Dream of the Blue Turtles е продаден в над 3 милиона копия и става тройно платинен.

С активното припяване на публиката Стинг изпълни Englishman in New York и изключителната Fragile (на края) - два хита, включени в двойно платинения албум Nothing Like the Sun от 1987, сочен за един от най-стойностните рок-албуми на 80-те години. Една от песните в него - Be Still My Beating Heart - Стинг посвещава на наскоро починалата си майка, негова муза и болка от най-ранно детство. По-късно изпълнява Fragile по повод на кампанията за набиране на средства в памет на загиналите от терористичната атака в Ню Йорк през септември 2001.

В памет на починалия си през 1991 баща Стинг записва албума The Soul Cages, от който чухме баладата Why Should I Cry for You, пропита от дълбоко личен мотив в отношенията им - признанието на бащата на певеца: ‛I loved You in my fashion ‛ (нещо като: Обичах те по своему).

От 1993 –1994, периода на апогей в кариерата на Стинг, чухме песните от тройно платинения албум Ten Summoner’s Tales: Fields of Gold и пълната версия на невероятната и многопластова Shape of My Heart, с акустично соло и смяна на китарите. По време на изпълнението Стинг често спираше и се вслушваше, когато публиката пееше припева в екстаз. Нещо повече - не само се вслушваше в нашия ‛глас‛, а като че ли се вглеждаше – дълбоко и пронизително, във всеки пред себе си. Тук е моментът да спомена, че осветлението бе аранжирано така, че основно фиксираше сцената, но на моменти се извърташе към нас, пръскаше ни с ослепителна светлина и ни правеше ‛видими‛ за музикантите. Това бе незабравима магия на сливането между изпълнител и публика! Сериозен и вглъбен, без никаква фамилиарност, Стинг споделяше душата си с нас, изглеждаше като тъжен поет без поза, а гласът му изпълваше нощта с трепет и вълнение. Сега, когато се връщам назад в преживяванията си, осъзнавам, че неговият глас и музика, без наслагванията на записа, звучаха дори по-силно и по-хубаво на живо.

Магията се допълни още с интерпретацията, отдаваща почит на ‛Бийтълс‛ – A Day In the Life, с Driven to Tears, Every Little Thing She Does Is Magic и с още няколко по-твърди rock&roll изпълнения, с включени китарни и ударни сола.

Шоуто надскочи час и половина, когато след няколко биса неуморимият Стинг изпълни хита Desert rose, уникално импровизирайки интродукцията, позната ни в изпълнението на мароканеца Чеб Мами.

Замислено като финал на концерта, преди обещанието на легендата да се видим отново, дойде чувственото изпълнение на Fragile, което прозвуча едновременно като молитва и послание към всички нас - крехки човешки същества.

И докато всички унесено припявахме:

‛On and on the rain will fall

Like tears from a star,

like tears from a star...‛,


заваляха ситни капки дъжд.

И продължи да вали на другия ден, чак докато се върнахме по домовете си, удовлетворени и пречистени от носталгията на една ярка звезда.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”