Български  |  English

Пражкият панаир на книгата

От дванадесет години всяка пролет през май в Прага се провежда ‛Светът на книгата‛ (Svět knihy) – международен панаир на книгата и литературен фестивал. Макар чешкото изложение да няма мащабите и значението на Франкфуртския панаир например, от наша гледна точка би могло да бъде интересно заради съотносимостта на българския и чешкия литературен контекст – двата книжни пазара са сходни по мащабите си, а книгоиздаването и книгоразпространението и в двете страни трябваше да установят нови практики през последните петнадесетина години след краха на държавните структури отпреди 1989 г.

Присъствам на ‛Светът на книгата‛ за пръв път тази година и нямам преки впечатления от предишните издания. Чувала съм обаче мнението на свои познати чехи, занимаващи се с литература, че с годините вниманието на публиката към панаира отслабва; подобен отзив срещнах и в чешката културна периодика след миналогодишния панаир. Не бих могла да преценя от собствени наблюдения дали това е така; според статистиката обаче посетителите тази година са били 26 000, а миналата – 28 000. Трудно ми е да отсъдя дали това е много или малко за град като Прага с население от малко над един милион души. Трябва да се знае също, че в последните години ‛Светът на книгата‛ прави и есенно издание в Бърно, втория по големина чешки град. Дали отливът на интерес не е логично и трудно преодолимо следствие от загубата на интереса към литературата изобщо, или от пресищането на публиката, свикнала през последните години с всякакви по формат културни събития? Все пак през 90-те години (а ‛Светът на книгата‛ започва да се провежда през 1995 г) читателите в постсоциалистическите страни сякаш бяха склонни до посрещат всякакви литературни прояви с по-голям ентусиазъм, отколкото днес.

Противно на витаещото предположение за снижаващия се интерес към събитието, прегледът на историята на панаира оставя у мен впечатлението за все по-избистряща се с годините концепция и разширяващ се мащаб на провеждането му. Очевиден е стремежът изложението да бъде в услуга на издателите и книгоразпространителите, но същевременно и да привлича максимално широка публика. Опитът за баланс между тези две намерения е очевиден във всички начинания на ‛Светът на книгата‛ и изобщо в самия формат на неговото провеждане. В тази посока са насочени и усилията на информационния център на панаира, който, веднага трябва да отбележа, работи твърде добре - цялата дейност на изложението е максимално информационно обезпечена. През цялото време на неговото провеждане работи служба, която е в състояние да предостави нужните данни на всички интересуващи се посетители, изложители, чуждестранни гости, журналисти. Ежегодно се публикува подробен двуезичен (на чешки и английски) каталог на представените издателства, чиято цел е оптимално да улеснява контактите между тях. За посетителите на панаира се издава подробна, също двуезична, програма, представяща всички събития в рамките на Светът на книгата по дни и тематика. Освен това през всеки от панаирните дни излиза бюлетин, пак на чешки и английски, с информация за по-важните събития, интервюта с гости на изложението и т.н. Видимо е усилието на организаторите да постигнат максимално широка публична разгласа – медийни партньори са както специализирани литературни и културни издания, така и всекидневници, списания, радиа (между които и националното). Какъв е окончателният ефект от тези усилия, ми е трудно да преценя в цялост. Това, което виждам, е, че в първите дни на изложението, които се падат делнични, се появяват издатели, книгоразпространители, преводачи, специалисти по различни чужди литератури, които се интересуват от новоизлезли книги и установяват контакти с издателства; вероятно поне част от набелязаните начинания впоследствие се осъществяват. През последните дни на панаира, събота и неделя, посетителите са главно семейства с деца – очевидно ‛Светът на книгата‛ става част от фамилната програма за почивните дни. Именно децата впрочем са една от целените от панаира публики – през всички дни на изложението идват групи, очевидно организирани от началните и средните училища; детската литература заема солидно място в панаирната програма; част от нея впрочем е и поредицата ‛Растем с книгата‛, ориентирана именно към подрастващите читатели; от няколко години ‛Светът на книгата‛ организира всяка есен специализирано, ориентирано към детската аудитория, изложение в град Ийчин.

Другото целенасочено поддържано през годините усилие на пражкия книжен панаир е свързано с неговия международен характер. Всъщност много е вероятно именно той да е в основата и на самото съществуване на ‛Светът на книгата‛ – когато през 1995 г. се провежда първото му издание (по инициатива на Съюза на чешките книгоразпространители и издатели, който е организатор на събитието и до днес), в Прага паралелно тече и друг книжен панаир. ‛Светът на книгата‛ надделява в тази конкуренция и се налага на културната сцена, за което вероятно е от съществено значение, че има добре подбран състав от чуждестранни гости, между които и Умберто Еко. Оттогава целенасочена политика на изложението е разширяването на чуждестранното присъствие в панаирната програма – между гостите досега са били Тадеуш Ружевич, Томас Бернхард, Паулу Коелю, Оксана Забужко, Драго Янчар, Олга Токарчук, Петер Зилахи... (В списъка с гостите, с който разполагам, откривам само един от България – Виктор Пасков, участвал в панаира през 2001 г.)

Освен към осигуряването на авторитетни писатели за гости на изложението, стремежът на неговите организатори е ориентиран и към привличането на възможно най-много чуждестранни издателства за изложители. В общи линии средният брой на държавите, представени на панаира в различните му годишнини, е между 25 и 35. За ‛Светът на книгата‛ присъствието на чужди изложители очевидно е въпрос на престиж – свидетел съм на това колко усилия, по официални и неофициални пътища, положи директорката на панаира Дана Калинова през последните две години, за да привлече и български издателства. Причината без съмнение е свързана и с факта, че през 2005 г. и 2006 г. част от пражкото изложение е тематично обвързано със славянските литератури. По тази причина ‛Светът на книгата‛ предоставя безвъзмездно площ на изложители от съответните страни. В крайна сметка тази година усилията (естествено неофициалните, както обикновено става у нас) дават резултат и четири български издателства представят книгите си в Прага: ‛Жанет – 45‛, ‛Стигмати‛, ‛Фигура‛, Университетско издателство ‛Св. Климент Охридски‛.

С, така да се каже, ‛международна дейност‛ е свързана и друга страна от начинанията на ‛Светът на книгата‛ – през последните години той осигурява присъствието на чешки автори и издатели на международни форуми и книжни панаири– във Франкфурт, Лайпциг, Варшава, Ню Йорк, Париж, Болоня, Лондон...

Вероятно именно свързаната с чуждите литератури политика на изложението довежда до практиката всяка година да бъде канена страна – почетен гост. За първи път тази формула е приложена през 1997 г. и съществува и до днес. Очевидно се оказва успешна - изгодна е както за ‛Светът на книгата‛, който се сдобива с мащабна и разнообразна програма, представяща в цялост една чужда литература, така и за гостуващата страна, която получава възможност да пропагандира културата си пред чужди издателства и международни институции. Затова и почетни гости стават държави с целенасочена културна политика, стремящи се да лансират своята литература в чужбина и да насърчават превеждането й на чужди езици. Тази година гост е Латвия, която направи силна, мащабна, издържана програма, представяща множество автори и тенденции в съвременната си литературата. Представянето й се опира върху солидната подрепа на държавни културни институции и различни специализирани фондации. Подобни са и отзивите за изложението на Словения от миналата година.

От програмата на панаира е видно, че амбицията му е не просто да представя най-новата продукция на издателствата, а и да бъде фактор в литературния живот. Вероятно тъкмо този стремеж е в основата на друг традиционен аспект от формàта на провеждане на ‛Светът на книгата‛ – от 1999 г. насам всяко изложение има основна тема. Напоследък се случва темите да са две. Освен всичко останало, това е и възможност за формулиране на някакъв организиращ център в едно по принцип многопосочно и разбягващо се в различни посоки начинание, каквото е книжният панаир. Понякога темите имат връзка с почетния гост на панаира, но основният стремеж е като че ли да бъде формулиран актуален за днешния литературен контекст проблем. От 2001 г. изложението бива съпровождано и от международна конференция, често свързана с основната панаирна тема; тази година конференцията е с наслов ‛Литература без граници‛ и е в пряка връзка с една от централните експозиции – ‛Литературата на славянските страни извън Европейския съюз‛. Това неминуемо превръща и българската литература в една от обсъжданите теми на изложението. На конференцията България е представена от Яна Генова (фондация Next page) и Ани Бурова (Софийски университет). Освен това по инициатива на Философския факултет на Карловия университет като съпровождаща панаира проява се провежда кръгла маса за съвременната българска литература, в която участва и поканеният за случая проф. Валери Стефанов. Хубавото е, че на тази дискусия, където присъстват българисти, преводачи, студенти, се задават доста конкретни въпроси, издаващи предварителна информираност за днешната българска литература – само допреди 2-3 години това беше рядкост на подобни обсъждания. Може би това е знак, че, макар и бавно, вакуумът в рецепцията на новата българска литература в Чехия започва да се преодолява. Що се отнася до конференцията, нейните секции са свързани основно с различни аспекти на възможността за превод на обсъжданите литератури, а проблемите, които биват формулирани по време на разговорите, са ни добре познати от българската ни практика: книжните ни пазари са ориентирани главно към англоезичната литература и малко се познаваме едни други; издаването на преводи от славянски литератури е възможно само чрез финансиране по различни проекти; собствените ни литератури трудно се ‛изнасят‛ в чужбина, а почти навсякъде в съответните страни липсва целенасочена държавна политика, свързана с лансирането на родните книги навън.

Конференциите и специализираните обсъждания обаче естествено са само един от аспектите на ‛Светът на книгата‛, ориентиран към специализираната публика. Същинската панаирна програма всъщност е тази, обърната към широката аудитория от посетители. (Вероятно с цел максимално да се разшири нейният диапазон, от няколко години в съпровождаща изложението програма са включени и пражки театри и кина, където тече поредица постановки и филми, свързани с темите на изложението.) В рамките на четирите панаирни дни се провеждат няколко десетки прояви с различна проблематика и насоченост: традиционните за един книжен панаир премиери; срещи с автори (тази година между тях са познатите вече и в България и популярни в Чехия Милош Урбан, Ирена Доускова, Михал Вивег..., както и чуждестранните гости, разбира се); дискусии и лекции на най-разнородни теми – от съвременните тенденции в американската литература например през чешкия комикс днес до ‛Ще спаси ли рециклираната хартия световните гори?‛. Едно от най-авторитетните събития тази година безспорно е премиерата на нова книга на Вацлав Хавел - той впрочем е и почетен гост на откриването на панаира. Съществена част тъкмо от авторитетните събития на ‛Светът на книгата‛ представлява обявяването на множество отличия от литературни конкурси и награди. Една от най-престижните е Premia Bohemica, присъждана на чужденци за разпространяване на чешката литература в чужбина. Тази година, сякаш за да се затвърди впечатлението, че български теми присъстват на панаира в Прага, я получава Маргарита Кюркчиева – превела над шейсет чешки заглавия на български, както и множество филми.

---

И така, успешен ли е пражкият панаир на книгата? Един от безспорните му плюсове е, че всячески упорства в това да се превърне в събитие, засягащо много по-голям брой хора от тези, които по принцип посещават книжарници и премиери на книги (точно в тази точка той като че ли най-много се различава в принципите на провеждането си от софийското книжно изложение). Възможно ли е за четири дни в годината книгата действително да бъде централно събитие? Най-вероятно не, но амбицията това да се изпробва всяка година в днешно време като че ли само по себе си вече е успех.
още от автора
P.S.Посещението на панаира на книгата в Прага е осъществено в рамките на проект на фондация ‛Next page‛ и с нейно финансиране.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”