Честито! , брой 24 (2419), 23 юни 2006" /> Култура :: Юбилеи :: Борис Луканов – мъдрият!
Български  |  English

Борис Луканов – мъдрият!

Точно преди десет години Александър Морфов постави Шекспировата ‛Буря“. Трудната роля на Просперо, загадъчния владетел на знанието, Борис Луканов тогава пое като заслужена корона за своята 60-годишнина и като изпитание за силата на натрупаното на сцената знание за актьорската професия.

В началото на спектакъла меко и властно неговият Просперо съветва дъщеря си: ‛Сънят унася те. Не се бори! Добър е той! Отдай му се, Миранда!“. С Просперо, на когото се е отдал, както Миранда на съня, цели 10 години, той чества на 16 юни своята 70-а годишнина.

В този факт има повече от случайност. Макар че в случайността също има известна съдбовност.

В организирането и честването на юбилеи, както Чехов е показал, винаги има водевилност, дребнава суета, ежедневна пошлост, неизбежно пробиващи церемониалната тържественост. Почитател на Чехов, играл някога Тригорин в Чеховата ‛Чайка“, а сега Сорин във Варненския спектакъл на Маргарита Младенова, Борис Луканов явно добре знае това. Изборът да чества юбилея си с редово представление на ‛Бурята“, с ролята на Просперо излъчва и достойнство, и неудобство от патетично изстъпване на заслугите. Неговият Просперо също излъчва и достойнство, и необяснима свенливост. Той е властен, но и леко див от дългия самотен живот на своя остров, учен, отбягващ ефектната демонстрация на своето магическо знание. Борис Луканов го показва като силен владетел и нежен баща, властен магьосник и прощаващ господар, наказващ предателството брат и милосърден спасител на Ариел. Тъгата, натрупана от знанието, приглушава жестокостта на отмъстителния порив. Умората от човешката неблагодарност тъжно прелива в мъдростта на прошката. В неговия Просперо няма ефектен блясък. Има мекота и истинско достойнство.

Впрочем, Борис Луканов умее като никой да придава на своите сценични хора именно достойнство и мъдрост. Дори когато съвсем не са с изключителни и ефектни позиции.

За съжаление, не са много ролите, в които съм го гледала. Но съм благодарна и за видяното. Защото е актьор с умна емоционалност, майстор, който владее, подобно Просперо, тайното знание да извайва образи, сблъсквайки деликатно нюансите в светлите и тъмни страни на техните характери, композирайки ги пластически като сложни цялости. С интуиция, дарена на малцина таланти, той знае мярата в пластическото композиране на образа.

Безмерна е обаче вярата му в значимостта на театралното изкуство. ‛Не може без театър!“, казва неговият герой Сорин на Треплев. И вместо тържествени думи след края на ‛Бурята“, той не се стърпя и призова публиката да ходи първо на театър, после на кино.

Много има да учат настоящите и бъдещите актьори от неговата актьорска самодисциплина и небивал респект към професията, от готовността му сам да учи, от искреното му любопитство към актуалните театрални идеи, от волята му да съхрани постигнатото, от богатата му сценична култура в отношението към думата и жеста, към бавното, задълбочено пластическо извайване на характера.

И затова, от свое име и от името на ‛Култура“, му пожелавам много дълго да играе! Здраве и сили!
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”