Български  |  English

Фестивал на Хичкок

След успеха на фестивалите на Ингмар Бергман, Франсоа Трюфо и Самюъл Бекет в кино ‛Център‛, от 30 юни до 17 юли идва ред на още един велик – Сър Алфред Хичкок (13.08.1899 – 28.04.1980). Организатори на събитието са Американският център и кино ‛Център“, менажирано от фирма Big Bang!

Роден в Англия и придобил световна слава в Холивуд, Хичкок е изобретателят на трилъра, класикът на съспенса и повелителят на киното-развлечение. ‛Съспенса научих от Едгар По. Моите филми притежават това, което е характерно за неговите новели: и двамата разказваме напълно невероятни истории с такава заразителна логика, че читателят или зрителят започва да си внушава, че едва ли не подобно нещо би могло да стане и с него. В края на краищата хората се интересуват само от себе си и от това, което може да им се случи...“ За 50-годишната си кариера е създал 56 филма – от ‛Градината на насладите“ (1925) до ‛Семеен заговор“ (1976).

Фестивалът ще представи 24 заглавия на Хичкок, сред които шедьоврите ‛Ребека“ (1940), ‛Въжето“ (1948), ‛Непознати във влака“ (1951), ‛Прозорец към двора“ (1954), ‛Да заловиш крадец“ (1955), ‛Шемет“ (1958), ‛Север-северозапад“ (1959), ‛Психо“ (1960), ‛Птиците“ (1963), както и някои не толкова популярни филми: ‛Чуждестранен кореспондент“ (1940), ‛Саботьор" (1942), ‛Спасителна лодка“ (1943), ‛Под знака на Козирога“ (1949), ‛Неприятности с Хари“ (1955), римейкът на ‛Мъжът, който знаеше твърде много“ от 1956, ‛Топаз“ (1969)... Ще видим на екрана Сър Лоурънс Оливие, Кари Грант, Ингрид Бергман, Грегъри Пек, Джеймс Стюарт, Грейс Кели, Дорис Дей, Хенри Фонда, Ким Новак, Антъни Пъркинс, Шон Конъри...

През 1962, докато се намирах в Ню Йорк за представянето на ‛Жюл и Жим“, забелязах, че всеки журналист ми задава един и същи въпрос: ‛Защо в ‛Кайе дю синема“ вземат Хичкок на сериозно? Той е богат, има успех, но на филмите му им липсва съдържание.“ Един от тези американски критици, на когото в продължение на цял час хвалих ‛Прозорец към двора“, ми отговори съвсем сериозно: ‛Вие харесвате филма, защото не сте от Ню Йорк и не познавате добре Гринич Вилидж.“ Отговорих му: ‛Прозорец към двора“ не е филм за Вилидж, а за киното, което познавам.“

Това пише Франсоа Трюфо в книгата си ‛Киното по Хичкок“, публикувана през 1966, след като провел с Хичкок 52-часово интервю.

Отношението към майсторството на великия лондончанин в Холивуд се люлее между ‛Шекспир на киното“ и ‛занаятчия“. А той се е забавлявал, правейки кино.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”