Депеш Мод" /> Култура :: Изборът на "Култура" :: Емоцията <i>Депеш Мод</i>
Български  |  English

Емоцията Депеш Мод

Депеш Мод – групата, която владее душите и сърцата на милиони хора по целия свят, направи концерт и в България – 25 години след създаването на първата им песен Photographic през 1980. Със сигурност точно по тази причина интересът към събитието беше изключително голям. Депеш се нареждат сред групите, за които през 80-те на никой не би му минало през ума дори за части от секундата, че някога биха могли да свирят на българска сцена. След 1989 верните им почитатели вече имаха свободата да отидат на техен концерт навсякъде по света, стига да имат средства. Възможността за тяхно посещение тук обаче не беше станала много по-реална дори след като последните години нашите географски ширини бяха уважени от изпълнители, като Metallica, Scorpions, Питър Гейбриъл, Fish, Judas Priest, Стинг и много други, повечето от които дойдоха благодарение на София Мюзик Ентерпрайсис. Техните концерти се превърнаха в сбъднати мечти за родните фенове, но неизменно бяха съпътствани от коментари, че звездите идват в България в залеза на славата си, защото по света са вече позабравени и едва ли биха се радвали на особено внимание. Идваха предимно поизхабени от времето рок величия, докато с Депеш нещата като че ли стоят по малко по-различен начин...


Малко факти

Въпреки четвъртвековното си съществуване, Депеш Мод в никакъв случай не могат да бъдат наречени ветерани. Те продължават да бъдат изключително съвременни и, както се оказва след новия им албум ‛Playing the Angel‛, все още има какво ново да кажат. Вече 25 години групата е по върховете на световните класации. 25 години те не изменят на характерния си оригинален музикален стил, определян като синт поп или индъстриъл поп, но широко известен (поне в България в началото на 90-те) като ню уейв. Същността на тази ‛нова вълна‛ се състои в отказа от традиционни инструменти за сметка на електронното синтезаторно звучене, което се състои в компилирането на електронно създадени семпли, както и на такива от реално съществуващи звуци, преработени до неузнаваемост. За времето си да се захванеш с подобен род музика е изисквало доста смелост, а и техниката е била далеч от днешния си бурен разцвет.

Официално Depeche Mode съществуват от началото на 80-те, но всъщност първите стъпки са направени от Винс Кларк (р. 1960) и Андрю Флечър (р. 1960) още през 1976 в малкото работническо британско градче Базилдън. Първите им музикални опити са свързани със затихването на необузданата пънк вълна и засиленото внимание към рок групите. Основен автор на текстовете и музиката в началото е Винс Кларк. По-късно към групата се присъединяват нови членове – Мартин Гор (р. 1961), който първоначално свири на синтезатор, а по-късно става основен композитор и текстописец, вокалистът Дейвид Геън (р. 1962), а след като Винс Кларк напуска, е заменен с Алън Уайлдър (р. 1959). Непромененото ядро през годините обаче си остават Мартин, Флеч и Дейв.

Името Depeche Mode е предложено от Дейв, който по онова време силно се интересува от мода и учи в училище за аранжиране на витрини. Depeche Mode всъщност е заглавие на френско модно списание, което съществува до 2001, но остава световно неизвестно в сравнение с едноименната група. Въпреки някои първоначални неуспехи и лутане около собственото си самоопределяне, още след първите си няколко изяви Депеш Мод започват да се радват на все повече почитатели. И в това като че ли няма нищо чудно. Те залагат на електронния звук по време, когато все още се използва сравнително рядко, отдават голямо значение на текстовете, превръщайки ги в послания, обръщат специално внимание на външния си вид след някои критични статии в това отношение и, което е най-важното, не се ръководят от модни течения в музиката, а сами ги създават, винаги са алтернативни. Всичко това ги прави различни и, както казва Мартин Гор някъде през 90-те, докато заедно с Дейв прослушват стари песни в търсене на определен звук: ‛Депеш мод са просто адски странни!‛.

Все пак, какво обяснява неугасващата слава на Депеш 25 години след началото? Тяхната музика няма типично комерсиално звучене и въпреки това, след като я чуеш веднъж, те завладява и звучи в главата ти дни наред. Определено не е оптимистична, а по-скоро борави с по-тъмни тоналности, но я слушаш независимо от настроението си. Текстовете са поетични, натоварени са със смисъл и емоция, но едва ли точно текстовете са определящи за харесването на дадена музика. Предполагам, че е невъзможно да се намери някой, който с точност да обясни подобно музикално явление. В случая може би от голямо значение за изграждането и поддържането на монстъра Депеш Мод са важни предпоставките. Със сигурност, когато се появяват, те показват нещо различно от всичко правено до момента. През годините не се отказват да експериментират, да рискуват, да създават провокации. Понякога пренебрегват дори собствените си схващания, като например това за използването единствено на синтезатори, включвайки китари и ударни по времето, когато електронната музика е във вихъра си. Именно този подход продължава да ги прави винаги съвременни. Интелигентността, с която правят всяка крачка през годините, изгражда солидната основа на тяхната дълготрайност и продуктивност. Факт е, че са обикновени момчета от работнически семейства, че нито един член на групата няма музикално образование, но те залагат на безспорния си природен талант и на любовта към музиката, на която се отдават изцяло, работейки без почивка. И това не остава незабелязано – те печелят сърцата на милиони почитатели по целия свят.

Едно от условията за успеха им са техните турнета, последното от които е наречено ‛Touring the Angel‛.


Touring the Angel

Започнало на 28 октомври 2005 в Ню Йорк, турнето, представящо последния албум на Депеш Мод ‛Playing the Angel‛, включва около 130 дати. То ще приключи през август 2006, като се очаква да привлече над два милиона и половина посетители в над 30 страни. По време на турнето Депеш Мод правят записи на изпълненията на живо под мотото Live Here Now, които след предварителна заявка ще разпространяват в ограничен тираж под формата на двойно CD или за сваляне от интернет.

Една от концертните дати за наше щастие беше в България. Че това е щастие, и то изключително, се потвърди и от скоростната разпродажба на билетите за няколко дни, както и от многократно подчертаваното себеотрицание на най-запалените почитатели, които стояха няколко денонощия при минусови температури пред билетния център на НДК, за да се снабдят с билети. Шестмесечният период от момента на разпродажбата до датата на концерта се превърна в трепетно очакване, помрачено в края от слуховете, че концертът вероятно ще бъде отменен. Но той се случи и се превърна в най-голямото събитие в България до момента по няколко показателя – най-бърза разпродажба на билети, най-много продадени билети, единственият изцяло продаден стадионен концерт на световна група у нас, изграждането на най-мащабното техническо концертно съоръжение, идвало досега в България... Вероятно, ако беше ангажиран Националният стадион, капацитетът му също щеше да се запълни. Както беше обяснено обаче – единствената, но непреодолима пречка за това, е била липсата на покривало за тревата.

Няколко дни преди концерта в медиите се появиха съобщения, че вече е пристигнал техническият екип, възлизащ на 150 души, за да изгради огромното сценично съоръжение, дълго 40 и високо 18 метра с 10 монитора, тежащи 6 тона. Сценографията на концерта е създадена от небезизвестния Антон Корбийн, който от години работи с Депеш Мод, както и с други звезди, като U2, например. Той е фотограф, но създава и изключителни музикални клипове, както и сценография. Благодарение на него настоящата концертна визия на Депеш излъчва идеята за космическата ера от 70-те, а през екраните преминават концертни кадри, които са прекрасно монтирани и режисирани от човек, наричан Блу.

‛Playing the Angel‛, който е в основата на турнето, e единайсетият студиен албум на Депеш Мод. Той излиза на пазара през 2005, четири години след ‛Exciter‛ (2001). ‛Playing the Angel‛ е в типичния за групата магнетичен, космически, завладяващ стил, но притежава повече динамика. Едно от нещата, което отличава този албум от всички останали, е, че за първи път са включени и песни, създадани от вокалиста Дейв Геън - "I Want It All", "Suffer Well" и "Nothing's Impossible". След като през 2003 той издава самостоятелния си албум ‛Paper Monsters‛, вече е събрал достатъчно смелост (която по негови думи преди му е липсвала), за да предложи свои аранжименти на групата. Останалите девет песни са на Мартин Гор, сред които особено въздействащи са "Precious‛, "The Sinner In Me", "Macrovision", "John The Revelator" и "A Pain That I'm Used To". В тях той отново е зает с описанието на тъмната страна на човешката природа, на страданието и прегрешението, на яростта и болката.


Концертът в София

За българските фенове на Депеш Мод едва ли е било от голямо значение, че те всъщност идват, за да представят новия си албум. Важното е, че Депеш Мод са тук, при нас, на живо!!!

На 21 юни хиляди (по различни данни броят им варира между 35 и 40 000) от цялата страна, а както стана ясно - и от околните държави, се стекоха към столичния стадион ‛Локомотив‛. Отзивите на пресата непосредствено след концерта бяха фокусирани главно върху огромното стълпотворение около стадиона и неговите околности. Но да се наблюдава подобно явление все пак е изключително преживяване. Това беше масово преселение на хора от няколко поколения, съсредоточено в една точка и привлечено от единствената кауза - да види любимата си група на живо. Със сигурност, освен ‛най-върлите‛ фенове, на стадиона имаше и такива, които бяха дошли просто заради шоуто и за да видят една от най-великите световни групи. Това шествие беше заредено с очакване за неповторимо изживяване, но в него нямаше френетизъм и болни изстъпления, каквито сме виждали по концерти на други изпълнители. Може би времето на маниакалното идолопоклонничество вече е отминало...

Стадионът се изпълваше бавно и равномерно и беше заприличал на огромен мравуняк от разноцветни тела, които по-късно щяха да се превърнат в единна маса с вдигнати нагоре ръце. Положителното настроение от очакването на грандиозното събитие обаче контрастираше с ужасния вид, в който стадионът очакваше своите посетители – с мръсни седалки и купища непочистени боклуци, които прогресивно се увеличаваха.

Няколко минути след определения начален час (20 ч.) на сцената излезе подгряващата група – ‛Нова Генерация‛. Около 40 минути те изпълняваха свои песни в състав: Михаил Пешев, Кристиян Костов, Алина Трингова, Симеон Воев, Екатерина Атанасова и Дани Годжев. Музиката им от края на 80-те и началото на 90-те се беше превърнала в синоним на свобода и алтернативно звучене, подплътени от добре обмислени текстове. Касетите им се предаваха от ръка на ръка като нещо изключително ценно. Култовият им статут се затвърди през 1992 след смъртта на вокалиста и основател на групата Димитър Воев. Може би затова не беше изненадващо, че голяма част от присъстващите на стадиона припяваха заедно с изпълнителите на техните най–големи хитове ‛Само Двама‛, ‛Арлина‛ и ‛Човекът змия‛.

След като ‛Нова Генерация‛ прибраха инструментите си, техническият екип на Депеш Мод започна да настройва осветлението и прожекторите, инсталирани върху две огромни метални кули в средата на стадиона. Открити бяха и пултовете със синтезаторите на групата – сребристи, с множество светлини по тях, както и голям метален ‛балон‛ с течащи по него надписи, който в началото на концерта ни приветства с ‛Hello‛, а след това светеше с надиписи ‛Pain‛, ‛Angel‛, ‛Love‛. Всичко това, в комбинация с огромните видеостени, имаше почти извънземно излъчване. Преди да излязат изпълнителите, те бяха покрити с огромно платно с емблемата на новия албум – ангелче от перца - понякога бяло, понякога черно, което беше свалено в момента на излизането на групата на сцената.

Депеш се появиха в 21.10 в най-дългия ден от годината. Изглеждаше, че никога няма да се стъмни достатъчно, за да се открои светлинното шоу. За концерта в София групата беше в състав: Дейвид Геън, Мартин Гор, Андрю Флечър и гост-музикантите за турнето Питър Гордено – синт и Крисчън Ейнър на барабаните.

Публиката посрещна горещо любимата си група, която след кратко въведение откри концерта със стържещите звуци на ‛A Pain That I’m Used To‛. След нея прозвучаха последователно ‛A Question Of Time‛, ‛Suffer Well‛, ‛Precious‛, ‛Walking In My Shoes‛, ‛Stripped‛, ‛Home‛, ‛It Doesn't Matter Two‛, ‛In Your Room‛, ‛Nothing's Impossible‛, ‛John The Revelator‛, ‛I Feel You‛, ‛Behind The Wheel‛, ‛World In My Eyes‛, ‛Personal Jesus‛. В началото екраните бяха тъмни, но още на второто изпълнение публиката усети мощта на техните изображения, които преминаваха през сцената от един екран в друг или се размножаваха, въртяха и движеха по всевъзможни траектории. Често първите кадри подсказваха на публиката какво й предстои да чуе. Особено ефектна беше визията на ‛Walking In My Shoes‛ с огромни придвижващи се червени чудовища. След доста дългото общо изпълнение на публика и музиканти на една от най-известните песни на групата, тя завърши с думите на Дейв ‛Enjoy The Silence...‛. Това трябваше да постави края на концерта, но ‛тишината‛ не продължи дълго, защото групата се върна отново на сцената под овациите на многобройните си почитатели и изпълни на бис ‛Shake The Disease‛, ‛Photographic‛ и ‛Never Let Me Down Again‛.

Шоуто продължи около час и половина, но след биса възторжената публика продължаваше да скандира с надеждата групата да се появи отново. Зрителите по високите места обаче забелязаха, че малко след това музикантите бяха поети от ескорт и напуснаха стадиона, изпратени от бурните викове на тълпата. За да подскаже на публиката, че финалът е дошъл, техническият екип започна да разглобява съоръженията и хората се разпръснаха, движейки се някак притихнали през уличния мрак и разпилените наоколо боклуци – някои към вкъщи, а други към многобройните афтърпартита, посветени на великата група, където шоуто трябваше да продължи.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”