Български  |  English

Проф. Стилиян Йотов за живеца на конституциите

- Какви бяха мотивите ви за съставителството на ‛Конституционализъм“, публикувана неотдавна от ИГ ‛АГАТА-А“?

- От значение е преплитането на контексти на лично преживения политически опит и на теоретичните ми интереси. Раждането на Конституцията от 1991, чието подписване стана на 12 юли преди 15 години, стана в условия на изключително силна политическа поляризация. Затова в отношението към нея се запазва вкусът за нещо незряло, неферментирало, претупано и с липсваща му субстанция. Тя продължава най-вече да осигурява алиби на създателите и отрицателите си, а не да рамкира общия национален проект на политическата общност. Друга особеност е, че Конституцията е дело на хора с житейски и теоретичен, дори политически опит, но не и на опит в условията на демокрация. А съвременното разбиране за демокрацията я схваща най-вече като самокоригиращ се процес. За съжаление, и на прозорливите създатели на нашата Конституция им липсваше институционалната фантазия, с чиято помощ да предвидят повечето от конфликтните точки между текста и прилагането му в практиката. Няколко години по-късно имах възможност да се докосна до световни дебати по темата за конституционализма. Тогава се уверих, че не само собствената ни ситуация изисква преосмисляне, по-добра ориентация и трансформации, но и че това са проблеми пред много от страните в света. В контекстите на демократизиране, на глобализиране и на европейско интегриране. Последва 10-годишно изчакване с надеждата, че съвременната политика и съвременната теория ще се срещнат и у нас.

Затова приех с такава радост инициативата за изграждане на Граждански конвент за промени в Конституцията на България. Няма да се спирам върху дейността му да бъде мост между институциите, обществото, експертите и политическите сили. За мен от най-голямо значение се оказа издателската му инициатива. В нейните рамки получих възможност да реализирам сборника, посветен на американския конституционализъм от последните 30 години. Така онова, което 10 години по-рано ме бе изкушило като читател, ми даде шанс да изпълня и ролята са на гражданин, надявайки се, че позициите в предложените студии могат да повлияят пряко върху нашите дебати както върху науката, така и в политиката.



- Къде търсите публиката на сборника? Възможно ли е той да срещне академичните и политическите среди?

- Трудно е да предскажа. Сборникът съдържа изцяло текстове на хора, свързани с науката. Но разкрива нещо от най-великото в американския начин на живот – живота чрез Конституцията. Почти всяка статия показва като изключително интересни фигури – и в личностен, и в правнополитически план – редица конституционни съдии на Съединените щати. Когато човек се запознае с делото им, разбира какви велики дела са извършили те, за да се развие американската конституция. Те обаче не са били учени. В сборника професори по право и философия обсъждат внимателно работата им в една действително просветена държава. Където учени активно участват в екипите, подготвящи решенията на Върховния съд на САЩ. Затова е естествено този том да бъде четен от ‛чисти“ учени, но и от онези от тях, които искат да участват в бекграунда на политиката.

Важно е и политиците, от които зависи бъдещето на Конституцията и въобще на законите в нашата страна, да познават ако не теорията, то поне разискваните от нея проблеми. През този том могат да бъдат видени дебатите, водени от американските университети, по най-общите въпроси на държавата и правото. Може да се види и как конституциите и конституционализмът в целия свят, включително и Европа, изглеждат по съвсем различен начин след Втората световна война. След гигантско сътресение като войната държавата винаги търси фундаментални решения. И френските конституции от 1946 и 1958, и германският Основен закон от 1949 изглеждат радикално нови – и можем да прехвърлим поуките от това в нашата ситуация.



- Радикално нова ли е Конституцията от 1991?

- Не и да. Хубавото на тази Конституция е опитът й да следва добри образци. Тя в много отношения копира стабилни образци на демокрацията. Следвоенните френски и германската конституции вграждат в себе си харти на правата, конституционен съд. Това прави и нашата. Но липсата на революция през 1989 г., а и на ‛революционни събития“ по подобие на страните от средна Източна Европа, доведе до нуждата от радикален жест. Само че вече беше настъпило времето на реформите, на еволюцията. Затова някак изработването на конституция удовлетвори чрез легални и демократични средства тази нужда от радикалност. И в някакъв смисъл настоящата Конституция е истински ‛наше дело“, както казват конституционалистите, тя е ‛оригинална“. Но това остана без последици. Особено на фона на нагласите, с които се преживяват поправките й и се назовават с имената на европейски комисари. В сборника си бях позволил шега с прередактиране на преамбюла: We the People... with a little help of our friends. Ето защо със задна дата виждам, че действителната ‛новост“ или ‛оригиналност“ на настоящата Конституция на Република България е в проблематичността и неяснотата на въпроса какъв модел на обществен проект е заложен в нея. Тя юридически, на нивото на прецизността и на нормите, изглежда нормална конституция, в която всичко е синхронизирано със съвременните стандарти. Но й липсват живец и профил. Впрочем, и това не е чак толкова уникално. Опитът да се създаде конституция на Европейския съюз също ражда според някои направо чудовища: необозрим конституционен текст, изключително прецизен, но без тръпката на мотивиращото послание.


- Сиреч българската Конституция ни най-малко не ни ентусиазира?

- Да. Много български поколения са изучавали Конституцията в училище – и това е било безумно скучно. Конституцията е била четена като досаден документ, в който никой не е търсил фундаментални принципи и ценности. Дори и въпросните принципи и ценности да липсват в конституционния текст, общността е длъжна да ги привиди. И това е смисълът на живота чрез конституция. В германската конституция има един член 1, който съдържа изречение за ненакърнимото човешко достойнство. Всеки, докоснал се до това изречение, знае колко трудно е то да се преработи. То заслужава критика от по-позитивистка гледна точка, но и очарова хората, които смятат, че е добре в конституционния текст да има подобни абри-кадабри. А и в американската има думи като fairness, equity, due process, които надскачат всеки позитивизъм. Изречението за ненакърнимостта на достойнството е много сериозно препятствие, непозволяващо инструментализацията на самата конституция. В едно Кантово изречение буквално е заклеймен целият предходен период, в който е станало възможно самите хора да бъдат инструментализирани. Човекът има достойнство, а не цена, защото цената е сравнима, а достойнството – не. Ако в съвременната конституция на България търсим темата за достойнството, ние ще я намерим. То обаче е наредено до другите човешки права и ценности в преамбюла и в членовете, но не и издигнато в основен принцип. Трудно в нашата конституция можем да открием зрънца, които й придават изключителност и неповторимост. Съвременното разбиране за конституциите е, че те са живи. Затова нищо не пречи, дори такива зрънца да няма, интелектуалците, учените, политиците, хората от медиите постепенно да изградят подобно ядро. Конституцията, родена преди 15 години, вече би могла да бъде осмисляна не само като закон над законите, а именно като онзи текст, в който се съдържа смисълът, заради който една политическа общност се е обединила, за да гради бъдещето си. След 15 години подобно нещо не се случва. Ние говорим в навечерието на 15-годишнината на действащата у нас Конституция. Но има ли тази година публикувани книги, посветени на тази конституция, има ли научни форуми, които да я разискват? Няма такова нещо. Разбира се, че ще има мероприятия, които ще отчетат годишнината. Но всичко това не е предмет на сериозен дебат в обществото. Осмислянето на нашата конституция не се състоя. През 1999 г. в Германия темата за 50-годишнината на немската конституция въобще не беше пренебрегната. Тя даде повод за осмисляне дори на 10-годишния опит от обединението на Германия, за четене на конституцията в контекста на променения договор на НАТО и в контекста на войната в Косово. Да, ние преживяхме много интересни дебати с осмислянето на суверенитета. Нашите политици за няколко години осъзнаха, че суверенитетът трябва да се мисли по нов начин, дори усвоиха израза ‛трансфер на суверенитет“. Но дали това беше осмислено като желание у новите ни партньори или като преодоляване на една ненужна в епохите на глобализация и по-тясна европейска интеграция дефиниция? Малцина са хората, които осъзнават, че зад промените стоят принципи.


- Не са малко и критиките, че Конституцията съдържа ‛излишества“, например темата за социалната държава…

- Не отбягвам въпроса, но ще отложа същинския отговор с едно предусловие. През 1991 изразът ‛правова държава“ се закрепи в Конституцията, но само няколко години по-рано той беше подлаган на разгорещени дебати от юристите, които вярваха, че не притежава никакъв смисъл. Та има ли държава без право, това е тавтология, казваха те. Такива изрази обаче не трябва да се схващат буквално и фигурират в много конституционни традиции. Малко са обаче изследванията, които показват развитието на самото понятие. И точно в контекста на 50-годишнината на германската конституция беше направена равносметката, че този израз възниква през раннопролетните революции на 1848. И в този израз по същество се съдържа опит за неутрализиране на държавата чрез правото. Той е опит за тотална правна регламентация на обществото и озаптяване на властта, което обаче не подразбира и принципа на демокрацията. Разбира се, той включва разделението на властите, но изобщо не включва повсеместен конституционен контрол. Когато през 1949 г. се приема днешната германската конституция, неслучайно в теорията възниква понятието ‛конституционна държава“. Искали са да покажат как конституцията трябва да предвижда Конституционен съд, нещо повече - да съдържа дълбинни ценности и стандарти, които да я правят неотменима. Същевременно точно този модел на конституция съдържа един голям проблем: ами какво би станало, ако едно общество вече не се радва на фонов ценностен консенсус и стабилност, ако този фон е разклатен. Мюсюлманските забрадки в училище са проблем пред немската конституция, защото до този миг тя се е радвала на спокойствието на безпроблемните ценности. Френският модел на конституция дълго време говори за ‛държава на законите“ (легалистка държава): с него от самото начало се има предвид и демократично законодателство. А по-съвременният израз, появил се след Втората световна война - ‛държава на правото“, подразбира специфичното укротяване на демокрацията с принципи на човешките права, които са стопер пред мажоритарните решения. Американската конституция, за разлика от немската и френската, много по-интересно може да се справя в ситуации на ценностен и политически плурализъм. Но пък различните състави на Конституционния съд в Щатите могат да тласнат американската конституция към непредвидимост. Идеята ми е, че очертаните три опорни линии могат да ни послужат в обсъждането на българската Конституция. С тяхна помощ можем да оглеждаме записаното в преамбюла й – че България е правова държава – но и да видим, че и това не сме осмислили докрай. А много по-страшни са следващите определения – демократична и социална. Защото демократичната държава е проект и задача, реализирана в немския, френския и американския модел, но опасността демокрацията да помете субстанцията на конституцията (основните права) е проблем на самата конституция. През 1999 в София Юрген Хабермас постави неочаквания от никого тук въпрос: ‛Демокрация или конституционализъм?“. А нима не е важен и лексикалният ред? Социалната държава в никакъв случай не бива да изпреварва правовата или демократичната. Тези три качества се надграждат едно върху друго, именно запазвайки предходната степен.


- Своевременна ли беше Конституцията?

- Тя беше приета сравнително рано. Дали обаче оказа възпираща или съзиждаща роля е въпрос, който чака своите интерпретации. Не че няма вече такива, но те са изключително праволинейни. Много от хората, които имат днес трибуна, си приписват неоправдано големи заслуги в създаването на настоящата Конституция. Никой не повдига булото над екипите, които работиха над нея. А и толкова много хора писаха проекти за конституция, сякаш нейният текст е договор за учредяване на фирма. Един от малкото текстове, разкриващ тайното раждане на Конституцията, е написан от Иван Кръстев и Ралица Пеева и е публикуван в ‛Култура“. (Бел.ред.: ‛Невидими контексти, невидими бариери“ – бр. 31 от 6 септември 2002.) Ние обаче имаме нужда от цялостната картина. Със задна дата всичко почва да изглежда по различен начин: и Александър Джеров, и Михаил Неделчев примерно твърдят, че са излезли от Парламента не за да блокират, а за да ускорят приемането на Конституцията. България роди, освен бащи и майки на Конституцията, и нейни сватовници и сводници.


- По какво си личи качеството на Конституцията ни?

- По своите поправки и по възможността си да помогне на обществото при криза.


- А през 1997 г. помогна ли ни?

- Определено. И войната в Косово, но особено обсадата на парламента беше голямото изпитание на Конституцията. Вълната на гнева още не беше стихнала, когато повечето политици разбраха, че техните действия ще бъдат правомерни само в рамките на Конституцията. Това със задна дата оправда в моите очи приемането на Конституцията още през 1991 г. Сега остава да видим дали можем да се справим и с проблемите, които донякъде произтичат от самата нея. Но именно това, както казах, е момент от демокрацията – умението за самокоригиране.


- А как преценявате опита от промените в Конституцията?

- Първата петилетка на новата Конституция я подложи на пряко политическо изпитание заради кризата от 1996-97 г. Фактът, че именно с нейна помощ се намери решение, я легитимира, но и отложи дебатите върху нея. Ако погледнете библиотеките, ще видите, че в навечерието на 10-годишнината не един и два научни форуми я коментират. Но всичко остава във виртуалното пространство на теорията, не и в парламентарната зала. Симптоматично е, че сборникът, в чието заглавие се говори за конституционни промени, бе издаден с пари на ЗАД ‛ЗК Левски Спартак“!? Редактор – проф. Огнян Герджиков, бъдещ шеф на Парламента, а книгата – без издателско каре, без ISBN. Навярно през 2001 г. подобни теми са били възможни публично само в ‛пиратски“ издания. Втората петилетка на Конституцията е белязана и със завръщането на бившия цар Симеон II в България, и с републиканската му клетва като министър-председателя Сакскобургготски. Суматохата от диренето на Евангелие в парламента, което да положат до Конституцията, се превърна в първоразрядно медийно събитие, което обаче отново хвърли дебела сянка върху нерешените проблеми.

Радикалната промяна бе предизвикана едва от европейския избор на България. Интегрирането ни в ЕС наложи същински, реални и политически занимания с Конституцията. Меките ултиматуми на комисарите по разширяването се превърнаха в тласък да се осмелим и вземем в ръце. И тогава сякаш очите на мнозина се отвориха. Те се отвориха и в буквалния смисъл, тъй като паралелно с нашите промени, Конвентът за изготвяне на Европейска конституция откриваше нови хоризонти и пред другите страни. Лошото е, че и през третата петилетка на Конституцията синдромът на наваксването, на отбиването на номера, на епигонството и дори на инфантилизма сякаш не ни е напуснал. Това, за съжаление, издава наличието на непреодолян демократичен дефицит. Не на последно място и заради това, че промените на Конституцията, понякога зашеметяващо единодушни в парламента, не преминават през публичността.



- На 2 юли т.г. Неделчо Беронов, председател на Конституционния съд, заяви необходимостта от приемането на изцяло нова Конституция.

- Конституциите се правят, когато почва да се осъзнава прелом. Преломът у нас обаче вече се състоя. И ако действително сме осъзнали какво е конституция, не трябва да изхвърляме сегашната. И друга нова конституция няма да бъде идеална. По своята дефиниция конституциите трябва да издържат срещу идеите за съвършена конституция. Далеч по-разумно е свикването на Велико Народно събрание, което да промени конституцията и да премахне възможността именно за Велико Народно събрание, защото днес то е съмнителен орган и ако веднъж бъде свикан, просто не знаем какво ни чака.

Моето вглеждане във ВНС го разкрива най-вече като институт за преодоляване на най-фундаментални кризи на политическата общност. В класическата си форма по време на монархическа България то е преодолявало дисконтинюитета на династиите. След това обаче два пъти е изиграло ролята на Учредително събрание – пораждало е нова Конституция. Лошото е, че това са два различни модела на легитимиране на обновлението. Други пък виждат в това елемент на национална традиция; не че няма и лоши традиции. Но за тях ВНС е инструмент, който, след като е бил ползван тридесетина години, е почнал да събира прах, защото Търновската конституция е била донастроена. У мен буди недоумение защо, след като се знае какво искаме да променим, а не можем да го направим с обикновено НС, не правим опити да активираме използването на ВНС. Наместо това се правят заклинания, които да го прокълнат или превърнат в нещо сакрално, чиято употреба е светотатство. Затова сега лично бих застанал зад онзи кандидат за президент, в чиято програма се предвижда свикване на ВНС; нали и той има инициатива за това. И нека положи всички усилия, след (надявам се) успешното ни приемане в ЕС на 1 януари 2007, да запази мнозинството в парламента, дори да лобира за умножаването му до две трети, за да се обнови Конституцията там, където явно не съответства на нуждите ни и на времето ни.


В по-широкия контекст на конституционализма функционирането на ВНС се докосва до проблема за ‛окопаването“ на конституцията, с бариерите и правилата за по-трудното й изменение. Със създаването на Конституционен съд днешната Конституция е разтоварила ВНС в голяма степен от тези охранителни функции. Така България въвежда възможността за повсеместен съдебен контрол за конституционност и наваксва онова, което повечето европейски страни са сторили след Втората световна война. Далеч по-важно е именно в тази насока да се хвърлят усилията, а ролята на ВНС да се минимализира или, ако трябва, да се отмени.

7 юли 2006

Въпросите зададе
още от автора


Разговор с проф. Стилиян Йотов
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”