Думи срещу думи ( литература), брой 32 (2426), 22 септември 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: Остър хроничен синдром
Български  |  English

Остър хроничен синдром

Преди време един мой преподавател спомена в разговор, че най-много обича да чете фентъзи. Попитах го не смята ли, че всички фентъзи романи са едни и същи. „Разбира се, че са едни и същи“ – отговори ми той. – „Тъкмо това им харесвам!“ Тогава реших, че оригиналничи; сега започвам да го разбирам.

„Колибри“ вече издават систематично Пол Остър със сходно оформление: на предната корица колаж от две снимки на без друго фотогеничния автор, на задната – друга снимка; останалото са фини, хитри разлики в детайлите. Преводът пък отново е на Иглика Василева и, разбира се, е отличен. Така че в изданието изненади няма. А в самия роман?

Сидни Ор е писател, възстановяващ се от тежък инцидент. Разказът му започва оттам, че Сидни си купува една синя тетрадка, в която започва с изумителна скорост да пише нов роман. (Познавачите на Остър, разбира се, веднага ще се сетят за „червената тетрадка“, появила се за пръв път в „Град от стъкло“). И от момента, в който започва да пише, около него нещата изведнъж започват да се объркват. Странни работи се случват със семейния му живот и с него самия. Каква ли променяща действителността сила е отпушил с тази синя тетрадка? Писането не е безотговорна дейност. Писането е опасна работа. Писането понякога причинява и смърт. Като че ли.

„Нощта на оракула“ си е типичен Пол Остър. Пишещ човек в гранична ситуация. Индивид в криза, който търси себе си и се намира с помощта и за сметка на други, които също търсят себе си. Разказ в разказа и още много разкази, към всяко нещо се наслагва друго. Кинематографски поглед в сегашно време към вторичното повествование. Разрояващи се истории, всяка от които по някакъв начин отразява главната. Нишки, които се разбридват . Заигравки с различни автори и текстове, скрити цитати. Трансцендентализъм. И, разбира се, два задължителни за Остър мотива. Единият е изчезването – онзи определен мотив за семейния, преуспяващ мъж, който изведнъж решава да започне съвсем нов живот и взема, та изчезва – фабула, видяна този път за разнообразие не през Хоторн, а през Хамет. Другият е отчаяната екзистенциалистка борба на човека, потопен в абсурда, да намери доказателство, че светът съществува: в „Призраци“ онзи господин, който твърде много четеше Торо, наемаше частен детектив да следи всяко негово действие; тук идеята е по-грандиозна.

Изобщо „Нощта на оракула“ има всички предпоставки да предизвика у запознатия с Остър читател реакция в стил: „Аман, де“. Но не я предизвиква. Вместо това реакцията е нещо в духа на: „Чакай, чакай, чета“. С други думи, Остър по никакъв начин не е изневерил на себе си. Продължава с това, за което най-много е критикуван (че повтаря едни и същи теми и мотиви), и с това, за което най-често е възхваляван (че е неповторим разказвач, че постига зашеметяваща увлекателност, че – направо казано – ако ще да пише буквално едно и също, пак няма да можеш да се отлепиш от новата му книга, докато не я завършиш). Остър си е Остър.

Признавам си, че тази остра хронична остъровщина ме хвърля в известно недоумение. Собствените ми представи за стойностна литература не приемат безкрайната повторителност в творчеството на един и същи автор. Същевременно всяка нова книга на отдавнашния ми любимец ми доставя искрено читателско удоволствие и не само това – всяка нова книга на Пол Остър е образец за фино сюжетиране, за деликатен съспенс, за бързо, точно и запомнящо се щрихиране, за умение в най-обикновеното нещо да намериш необикновеното; накратко - за блестящо, изключително разказваческо майсторство. И заради това майсторство, заради това удоволствие продължавам да го чета.

Така че на обвинението, че Остър се повтаря, може да бъде отговорено само по един начин: повтаря се, през цялото време се повтаря – ама, дявол да го вземе, колко добре го прави!
още от автора


Пол Остър. "Нощта на оракула" (Oracle Night, 2003). Превела Иглика Василева. ИК "Колибри", 2006. Цена 10 лв.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”