Български  |  English

Въпроси след честитката

Вече сме вътре. Какво ще правим вътре, не е още много ясно, знае се само, че вътре ще живеем по-добре. Знае се и с кого ще бъдем вътре, не познаваме много-много тези двайсет и шест народа, но сигурно ще има време да се опознаем под зоркото око на Големия Брюкселски Брат. Не се знае още и какво ще им кажем на 1 януари догодина, след първото ‛добър ден, как сте, добре ли спахте‛.

А ще се налага да говорим, ако искаме да отстояваме себе си.

И тук ще са нашите проблеми. Защото досега не се замисляхме за себе си. Затваряхме глави и централи, за да влезем, приемахме и променяхме норми - и Конституцията дори – не защото изхождахме от нашия опит и традиции, не защото това е добре за нас, а защото са такива изискванията. (През 90-те години например увеличихме допустимото количество фосфати и нитрати в зеленчуците, защото ‛така било в Европа‛.)

Какво ще им кажем сега?

От позицията на вечно свиващия се в ъгъла балкански аутсайдер, който няма полезни изкопаеми, няма (вече) кой знае какво население, загубил е (вече) в съвременния свят и предимството си на кръстопът - и съответно няма никакво влияние върху голямата икономика и политика, какво можем да им кажем?

Как – и за какво – ще използваме правата си в този съюз на равни, в който – дори да сме последни сред равните – ние ще имаме право на глас?

Това са истинските въпроси днес, дами и господа.

За да не се окажем един ден, като Остап Бендер, с мечтан, но нереализируем милион в ръцете и да възкликнем патетично и себеизяждящо ‛Сбъдна се мечтата на идиота ‛.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”