Честито! , брой 37 (2431), 27 октомври 2006" /> Култура :: Юбилеи :: Професор Николина Георгиева на 75!
Български  |  English

Професор Николина Георгиева на 75!

За Учителката

Забелязала съм, че когато след години се срещнат възпитаниците на НАТФИЗ (някога ВИТИЗ), винаги се разпознават чрез фундаменталните въпроси:

- Какво завърши, драматичен или куклен театър?

- Куклен!

- О, „Илков“ ли си или „Николинин“?

Тази принадлежност за куклениците е пределно ясна и има особено значение, тоест студентите на проф. Илков са по-така, а тези на проф. Николина Георгиева – по-онака… И те си носят отличителните белези по-нататък в професията, в живота…

Аз съм „Николинина“ и отдавна съм определила за себе си онези очарователни отлики (запазена марка ‛Николина Георгиева“), които ме привличат и се стремя да доближа:

- талантът, моженето, вкусът и модерното мислене;

- хуморът, смехът – онази обща за хората валута, правеща животът да изглежда по-добър;

- мекотата и способността да увличаш без сянка авторитарност;

- поетичната нагласа, културата;

- усетът за човешката природа и произтичащата от това гъвкавост и опрощение;

- контактността, непосредствеността, виталността;

- способността да прави много неща наведнъж и все да е свежа.

Удивлявам се как го прави всъщност проф. Георгиева това – хем да е учител, че и режисьор, а и да е в крак с всичко актуално, да бъде „майчица“ на всички около нея и все да намира време за навлеците… Тя като че ли има „способността на стоножката“ да си служи едновременно със сто крака, а как… и тя самата не знае, но си върви напред.

Веднъж я запитах: „При такъв натрупан опит в професията какво е изкристализирало у Вас като схващане за куклеността?“ Тя малко лукаво ме помоли да почакам, но още на другия ден ми връчи следните няколко реда: „Попитали един монах ‛Що е Буда?“ Той отвърнал: ‛На седлото няма конник, под седлото няма кон.“

Ако в кукления театър съумеем чрез седлото да изразим и конника, и коня, ще постигнем истината за кукленото.“

Такава си е тя, моята професорка – куклена. Първо те хвърля в недоумение, а после с усмивка ти поплясва бузата и те насочва по пътя – сам да си доизмислиш нещата, докато се движиш по него.
още от автора
актриса и режисьор в Столичен куклен театър


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”