Реплика от ложата (театър), брой 38 (2432), 02 ноември 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: Вече е много
Български  |  English

Вече е много

Рядко се вижда по нашите сцени представление, което да търси спор, по-едър от този за капчука, или да се вълнува от поставянето на проблем, по-глобален от битовата абсурдност на Прехода. Много рядко. Представлението на Варненския театър ‛Крум“ е от тези редки, истински театрални жестове.

‛Крум“ сблъсква зрителят с умно и талантливо проблематизираната реалност на съвременния човек, която той да разпознае едновременно и като своя, позната, и като несвоя, непозната. Тоест да я види от известна дистанция.

Режисурата залага на ритмичността в наслагването на сцените и интензивността на сценичното действие, а не на психологически детайлизиран анализ. Актьорите се справят с тази нелека задача много добре.

Спектакълът цели да придърпа гледащия към едно обще-живеене, да го постави пред собствените му екзистенциални преживявания, показвайки ги като част от съвместното битие на хората във вече пределен, глобален свят. Да почувства противоречивостта на проблемите, в които това живеене заклещва, и да го почувства не като тренд на лайфстайл-глобалното или отчитане на театрална дейност по актуални теми, а да ги усети, показани от една неочаквано близка критична перспектива.

Близкото ‛гледане“ в интерпретацията на Явор Гърдев на пиесата на Левин е особено важно. Публиката е разположена на сцената, а Никола Тороманов завърта еднаквите белезникави стаи на различните хора върху сценичния кръг на почти една ръка разстояние от гледащите. Дори и тези, които не са на първия ред, са обгърнати от клаустрофобичното, фронтално сблъскване със случващото се на сцената.

Историите на отделните двойки са различни, но перспективата на тяхното развитие е еднакво смита и къса. Всички те се удрят в предвидима повтаряемост и пропадат в настояще, от което пътуването из света, свободата на мобилността е осъзнато измамна илюзия. Преместването на ‛красивия задник“ на Цвици (Анастасия Лютова), както казва Крум (Пенко Господинов), от Капри на плажа в Лос Анджелис, е кино-блян за останалите, но то завърта съществуването й в същата орбита като тази на двойката на Веселина Михалкова и Стоян Радев (силни актьори!), която ходи по свадби и погребения и пълни представата си за щастие с перманентен секс.

Пиесата на Ханох Левин (писана през 70-те) има ясна драматургична структура: Крум се връща при майка си, за да напише своя роман, и през неговия поглед се навързват отделните сцени, историите на живота на близките му и приятелите му. Но не това я прави интересна за поставяне по европейските сцени, а новата й гледна точка.

Крум (или самият Левин) показват различно преживяване на глобалния ни свят. Показват рефлектирането и преживянето на свят без утопично измерение. Сравняват героите на Левин с тези на Чехов. Има Чехов синдром в провалените мечтания на всеки, независимо от възрастта им. Но век след Чехов мечтателното набавяне на смисъл вече не идва от утопичното му проектиране някъде или в Москва, или в ‛рая“ на вишневата градина. Героите на Левин живеят живота си сега като вече случил се - женят се, раждат, лекуват се, търсят работата си или половинката си от перспективата да едно сбъднато бъдеще. В някакъв смисъл бъдещето си те преживяват вече като минало и затова в този екзистенциален разрез отвсякъде дебне смъртта.

Тъкмо това екзистенциално ниво на пиесата Явор Гърдев е показал не като разтърсваща лична трагедия, а като актуалната политическа драма на обще-живеенето, на съвременното глобализиращо се общество.

Значимостта на постижението на спектакъла му е именно в последователното, дистанцирано отваряне на тази гледна точка. Особено ценно е нейното отваряне у нас, където екзалтираното, близко вторачване в (локални и глобални) модели на бързия успех и просперитет, е сляпо както за утаените в тях идеологии, така и за тяхната обвързаност с онези на обще-житието ни.

Не вярвам, за съжаление, представлението на Явор Гърдев чак да предизвика дискусия, но то със сигурност не оставя гледащия незасегнат. Това вече е много.
още от автора


"Крум" от Ханох Левин. Режисьор Явор Гърдев. Сценография и костюми Никола Тороманов. Музика Калин Николов. Участват Пенко Господинов, Михаил Мутафов, Теодора Михайлова, Анастия Лютова, Даниела Викторова, Симеон Лютаков, Веселина Михалкова, Стоян Радев, Никола Мутафов, Гергана Христова, Владислав Виолинов, Пламен Димитров, Гергана Арнаудова, Биляна Стоева, Николай Божков, Надежда Панайотова, Емил Неделчев. ДТ "Стоян Бъчваров"-Варна. Гастрол в Театър ‛София‛ на 26 и 27.10.2006.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”