Български  |  English

Изложба на Никола Буков в НХГ

По повод 75-годишнината от рождението на художника Никола Буков (1931-2004) в Националната художествена галерия беше открита изложба от малко познати негови произведения, която продължава от 19 октомври до 12 ноември.

Никола Буков е автор на витражите в Министерство на външните работи, в Столичната община, резиденция "Бояна", Националната художествена галерия... Вероятно малко хора знаят, че Буков е завършил илюстрация при Илия Бешков, а след това e работил в областта на илюстрацията и оформлението на книгата. Той е сред основателите на вестник ‛Народна култура“ и е първият негов художник.

Тук публикуваме част от словото на Ирина Мутафчиева, произнесено при откриването на изложбата:

В тази есенна вечер ни събра и обич, и почит към едно мащабно художествено дело, съзиждано по цялото протежение от втората половина на щедрия към изкуството ХХ век; събра ни творческото наследие на стъклописеца, илюстратора, дизайнера (своего рода), монументалиста и живописеца Никола Буков. Повод дават петдесетината кавалетни работи, подредени в Националната художествена галерия. Главният устрем, основната линия, гръбнакът на това дело обаче – витражите, пръснати из страната и извън нея, ще останат незрими, както винаги – фрагментарни спомени и фотографски проекции, сведени до личната обща и смътна представа за тях – поотделно и в колосалната им/си цялост. Друг ранен етап – книжното оформление – и то ще остане извън полезрението, макар че би показало същностни черти от авторовия характер. Монументалните работи в керамика или метал – също...

Ще си припомним единствено кавалетното творчество - камерния свят на художника.

За тези от нас, които го познаваха, изложбата е бегло отражение и един единствен аспект от цялостната художествена фигура. А главната роля на Никола Буков в българския кулутурен живот беше и остава в независимата позиция, артистичната мяра, модерния светоглед; в самата личност – цялостна и неделима.

Художник, издигал културно гилдията, посветил се на трудно поприще, осъществил огромно художествено дело, за мнозина от нас той ще си остане и обаятелен човек, и силно магнетична личност.

Боя се обаче от балканската трактовка на максимата ‛За мъртвите или добро, или нищо“. Тази трактовка праволинейно е обезсилила жизнетворящи, истински, бликащи, диалектично-прекрасни духовни завещания, превръщайки ги посмъртно в спретнати хербарии, в снобски възгласи. И в поредните виртуални митове.

Дано, дано така не стане с Букчето
...“
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”