Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 42 (2436), 30 ноември 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: В стрес от зори до мрак
Български  |  English

В стрес от зори до мрак

Твоят ден започва сутрин в седем точно с чаша горещо кафе.

Младости и грижи трескаво се нижат в своя бяг часове
.

Живко Колев и Васил Найденов


2 е винаги повече от 1. Не с приликите, с разликите. В телевизията особено – оказва се, че може да има и друго построяване на програмата, не такова като в България. В Хърватия например и в Сърбия: сутрешните блокове са съвсем не така нервни и припряни, каквито ни ги предлагат трите големи национални телевизии БНТ, bTV и Нова. Програмата сутрин в тия две страни на запад от нас прилича повече на сутрешния блок на ТВ 7 – по-кротка, по-ведра, по-весела. Не от ранна утрин да те засипват с новини за убийства, скандали, взривове и мошеничества – това е оставено за вечерта; сутрин се опитват повече да те забавляват, отколкото да те стресират. А тук? Още в 7 те подхващат с преглед на печата и все такива новини избират, че да те полазят тръпки. Ралица Ковачева пелтечи насреща и бърка думите и имената в ‛Денят започва“, а като контрапункт мекият глас на Ива Дойчинова реди страхотии; в ‛Тази сутрин“ Ани Цолова – която силно се старае да бъде женски клонинг на Николай Бареков, с разтревожен и накъсан глас чете новините от пресата, след което зрителят е прибаран от Николай Бареков – напорист, настъпателен, нахъсан – човек, дори и да е спал добре, започва да му пари под лъжичката; в Нова Георги Коритаров те гледа стреснато от екрана, Лора Крумова също му поддаква с уплашен взор, а обажданията по телефона са, ако не ядосани, то така захлупени с капаци, че пак се ядосваш. Въобще сутрин националните български телевизии правят всичко възможно, за да излезеш от къщи не бодър и оптимистичен, а унил и песимистичен. Дали пък и те нямат пръст в отчетения от различните социологически агенции факт, че българите сме едни от най-нещастните хора на света? Ала как човек да е щастлив, след като още не си е отворил очите и го засипват с лоши новини? Дори навън да грее слънце – екранът (ни) винаги е мрачен.

Това е интересен медиен феномен. Донякъде има обяснение: медиите в България са като че ли правени в последния съден ден, когато навсякъде всичко се разсипва в хаос. Пълен Апокалипсис. Именно този апокалиптичен хаос те ни го поднасят с върховно удоволствие, след което обаче пак те идват да ни го подредят. Едновременно са и Конници на Апокалипсиса, и трикстери, и демиурзи. Най-напред описват света в неговия хтоничен, анти-културен ‛порядък“, след това започват да го построяват отново. Не винаги се получава и тогава са трикстери, а когато успяват – вече са демиурзи. Но за да могат да изпълняват тази роля, необходимо е светът да е объркан, ошашавен, разрушен, иначе няма как да стане. Първо разбий света, разкажи му играта, разкатай го, а след това ела и го вкарай в ред; дай му смисъл и значение.

Може би поради това, като тръгнеш по българските улици, виждаш повече намръщени и нахъсани лица, а не усмихнати и приветливи. А може би и поради това агресията сред младите, която става все по-силна и неудържима, превръща се в страховит проблем, който крещи за мерки и решение, е някак логично появила се. Интонационната среда във всяко общество е важен елемент от неговото функциониране и когато тя е пропита от страх, стрес и ужас, от насилие и дисфункционални поведенченски практики на институциите и техните персонални представители, по-лесно е да попиеш тия разстройващи психиката влияния, отколкото да им се противопоставиш. В някаква степен, когато виждаш, че бригадите на Георги Славов-Главата нахълтват в някакво заведение, за да се саморазправят със собственика, че и с посетителите му, и това се превръща в първа информация и за вестници, и за радиа, и за телевизии, много по-близо до ума е да спретнеш същата бригада и да отидеш в Горубляне, за да строшиш главата на някой/някоя, който/която те е погледнал/а накриво. Ако не друго, поне в новините ще влезеш.

В стрес (сме) от първия вик до последния дъх...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”