Вградени ноти (музикални записи), брой 42 (2436), 30 ноември 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: Магически аскетизъм
Български  |  English

Магически аскетизъм

Името на квартет ‛Воланд“ пресича интелигентното въображение, на което то реагира повече с усмивка. Директната ‛дяволска връзка“ днес ни отправя повече към Булгаков, отколкото към Гьоте. Но във всички случаи непоколебимото инфернално значение страхотно ми се връзва с музиката и с характера на музикалното, представено от Иво Върбанов и Михал Древновски (пиано) и Христо Йоцов и Ети (Радосвет) Кукудов – ударни. Най-напред съчетанието на двете пиана и ударните – този квартет се предполага предимно в звуково-тембровите търсения на ХХ век и, следователно, имам основание да се изпълвам с надеждата, че нататък изявите им ще продължават в аурата на непознатото, на по-особеното, на днешното, на онова, което представлява звуково моето време.

Така се случи, че неотдавна разговарях с колега от Германия на тема отливът от ‛класическото“ в музиката за сметка на все повече и повече ‛поп“. За дяволския пазарен натиск, на който са подложени фирми и търговци да отстъпят от сериозните си цели в името на масовата продукция. Нещо, което може да пълни джобове, но не и глави (не е случайно, че напоследък все около това се върти сферата на музикалните факти). И точно дни след това едно компактдиск-заглавие, свързано с музиката на XX и XXI век, ме пресреща, за да ми даде обратно внушение, пък макар и за малко. Компактдискът е записан в зала ‛България“ преди 2 години – много качествен саунд на тонрежисьора Мирослав Данев (впрочем, тези записи са само пореден повод за заключение от подобен характер, свързано с великолепната работа на Данев).

Връщам се към същността на квартета и на неговия състав. Това са опитни хора: един е учил в Полша, друг е име в джаза, трети е минал през Италия, Унгария, Великобритания, четвъртият е участвал навсякъде, където е имало нещо провокативно и интересно.

Не знам чия е идеята за анонсирането им като квартет, но за мен тя е абсолютно попадение. И напълно естествено е най-напред да се запише шедьовърът на ХХ век за 2 пиана и ударни – Сонатата (1938) на Бела Барток. Записът държи слушателя непрекъснато през цялото си трийсетминутно времетраене. В него има най-перспективно за мен съчетание между сдържаност, дори аскетизъм, и непрекъснато, едва ли не магическо на пласт след пласт в дълбочина – процес, който продължава сякаш и след финала на творбата.

Много може да се говори за тези момчета – първо за богатството и ненаситността на слуха им: в областта на звука рядко се чуват открития в такъв диапазон. Изключително ми допадна задържането на темпата – няма как да не се сети човек за една репетиция на Челебидаке на Елегията от Концерт за оркестър на Барток, в която той съобщава на оркестъра, че тук предпочита да прочете какво е написал на партитурата композиторът-симфоник, а именно ‛molto rubato“, отколкото да се взре в метронома и темпото. Решението ‛излиза“, защото музикантите от квартета не го херметизират, а се движат свободно във времето с една вътрешна, органична импровизационност. Която не ‛разлива“ посланието, тъкво обратното - придава му някакъв дълбоко вътрешен аскетизъм.

Много си личи, че те работят тъкмо като състав, че не са събрани само за определения проект. И във Вариациите върху тема от Рахманинов (2001)на Георги Арнаудов, написана специално за квартета, силно впечатление прави работата с музикалното време, особено в първия дял – нагнетяването и задържането на звука, което в един момент се превръща в някакво магическо мълчание. Контрастите във формата те постигат дискретно, с трансформации в звука и емисията (за това явно е допринесъл и творческият усет на тонрежисьора). Движението, макар и минимализирано, и тук разгръща пластове, които те с лекота ‛формулират“ – чисти и вътрешно взаимодействащи, пластове, които преформулират посланието на прочутата тема от Рахманинов.

Няма никакъв компромис и в комуникативността на ‛Хора“ (1997) от израелския композитор Ари Бен-Шабетай; това е музика, в която енергията на ритъма пулсира в чисто тембровите сегменти; творбата върви ‛на един дъх“ в своеобразния комфорт на една плътна звукова алхимия.

Най-новата композиция в компактдиска е на Христо Йоцов ‛Музикални моменти“ (2004). Авторът със сигурна ръка води изпълнителя на ръба между абстрактното и театралното, между фиксирания замисъл и импровизацията. Приятно е отсъствието на усещане за преследване на пълна буквалност на музикалния текст; всичко се случва сякаш в момента – и ритмичната треска, и салонната валсова тема (определена много сполучливо в анотацията на диска като ‛сладко-горчива“), и известната деформация на битуваща песен в края на пиесата.

Недвусмислено, с желание за непроменяемост, неподвижност на музикалния текст звучат ‛Festive“ (1962) на арменския автор Александър Арутюнян и Дивертименто (1965) от поляка Йежи Бауер – две творби, които застават на страната на фолклорно-историческото. Написани са много професионално и твърдо отстояват своята жанрова същност.

Впрочем, тъкмо думата ‛отстояване“ е най-подходяща за характеризиране на постигнатото от квартет ‛Воланд“ – отстояване на музикални принципи, на естетика, на убеждения. На музикално съвремие.
още от автора


20th & 21st Century Works for Two Pianos and Percussion Bela Bartok, Ari Ben-Shabetai, Gheorghi Arnaoudov, Alexander Arutiunian, Cristo Yotzov, Jerzy Bauer Voland Quartet: Ivo Varbanov & Michal Drewnowski (piano); Christo Yotzov & Eti Kukudov (percussion) 2006 Gega New
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”