Думи срещу думи ( литература), брой 42 (2436), 30 ноември 2006" /> Култура :: Наблюдатели :: Взлом за свиждане: упражнения по Еймис
Български  |  English

Взлом за свиждане: упражнения по Еймис

Последните дни на няколко пъти ми се наложи да обяснявам кой е Мартин Еймис и защо е смятан за един от най-големите съвременни британски писатели. Та от много приказки за предишните книги на Еймис не успявам да стигна до тази. А си струва.

Мартин Еймис... Не, „Дом за свиждане“ е безочлив роман. По еймисовски безочлив, очарователно безочлив. Роман, от който може да те заболи глава. Или стомах. Еймис не се шегува. Всъщност, шегува се, постоянно при това, но зло.

Нахален както винаги, Мартин Еймис този път се е пъхнал в кожата на руснак и продължава да чеше обсесията си по Сталин. Предизвикателството е сериозно – самата дума „Русия“ на английски е вече клише. Разбира се, като истински постмодернист Еймис обича клишетата: обича да ги изкормва. С бяс да буди в тях брутален блясък. Разбира се, някои го упрекват, че бесът му отдавна вече е съмнителен бяс, рутиниран бяс. Но Еймис е старо куче: още хапе.

Кучета. Има ги много по улиците на Предпосилов – градче в най-гадната част на Сибир, където престарелият разказвач се отбива при обиколката си из останките от някогашния концлагер. В този концлагер навремето е изял две ябълки – една през 1949 и една през 1955. Две ябълки за единайсет години, в които е произвеждал детски играчки – зайчета с барабанчета. В същия лагер по една случайност е бил и неговият полубрат. В същия лагер – в построения към края дом за свиждане – през 1956 е дошла и жената, която двамата братя обичат. Като съпруга на един от двамата. Не на разказвача. На другия.

Разказвачът се е върнал в лагера, но иначе отдавна живее на запад. Имал е там съпруга, продължава да има доведена дъщеря и на нея именно разказва всичко това. Тя няма руска кръв. Тя е „западен човек“. А той е – той е нейният (и нашият) водач през кръговете на ада. Външните кръгове са отвън, в лагера. Вътрешните кръгове са вътре в него. Какви ли неща не разказва човек в предсмъртното си писмо.

Самата дума „Русия“ на английски е клише. За предишната книга на Еймис за Русия и Сталин (Koba the Dread) казват, че е дилетантска и наивна. „Дом за свиждане“ обаче не е. Ако влиза в някакви стереотипи, то това са стереотипите, които руската култура сама произвежда за себе си. Достоевски и Солженицин все пак са по-надеждни пътеводители от Чърчил и Джеймс Бонд. Стъпил на техните рамене, Еймис си остава Еймис, за добро или за лошо. Ако сте чели всичките му 23 предишни книги, може да е за лошо. Но ако не сте (а подозирам, че е така), си е за добро. Облъчил с влиянието си най-новото поколение британски прозаици като Уил Селф и Зади Смит, Еймис си остава безпогрешно разпознаваем. Има и други писатели, които обичат да пишат за неприятните неща от живота, има и други, които обичат да шокират и го правят по-добре от Еймис. Но кой има неговия стил? Навремето татко му Кингсли захвърлил най-акламирания му роман ‛Money“ с коментара, че не можел да понася как онзи постоянно парадирал колко добре знае английски. Но фактът е факт: дори и в моментите, когато звучат най-изтъркано, като несъзнателна автопародия, стилистичните ходове на Еймис са възхитителни.

Разбира се, книгите на Еймис не са само стил. Книгите на Еймис са и изумителни четива, и гротескни панорами, и – преди всичко! – безкомпромисни взломове в дома на собственото ни морално самодоволство, в който с чиста съвест сядаме вечер в креслото и разтваряме някой роман. Houses of meetings са тези книги – и свижданията, посещенията, срещите се случват на нас.

Нямам обяснение защо толкова години нямахме Еймис в България. Но, ако щете вярвайте, вече го имаме. Изключителният стилист, нафуканият сноб, майсторът, шарлатанинът – взломаджията Мартин Еймис най-сетне е на български. Не с една, а с две книги. Още!
още от автора


Мартин Еймис. "Дом за свиждане" (‘House of Meetings, 2006). Превод от английски Зорница Христова. ИК "Фама", 2006. Цена 9.90 лв.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”