Български  |  English

За политическото критикарство срещу литературата

Ако Михаил Неделчев не ми беше приятел, щях да напиша следното:

1. В статията си във вестник Култура (бр. 40 от 17 ноември) против награждаването на Богомил Райнов [с държавната награда Паисий Хилендарски – бел. ред.] той издига като основен критерий за даването на една награда за литература правилната политическа принадлежност на реципиента й. Това е в пряко противоречие с борбата на българските творци от времето на догматизма, която издигна самия него на едно от челните места в днешния български културен живот. Идеята на тази справедлива борба беше да се даде път на най-доброто и да създаде условия за отпадането на културния шлак, поддържащ политиката на властващите. Това, че Неделчев стана част от днешната политическа върхушка, не значи, че този принцип трябва да се промени, колкото и да му се иска да се стабилизира на върха.

2. Политическата принадлежност нито помага, нито пречи на творческите достижения или провали на един творец. Като творец това, което ни интересува, е неговото творчество и проникването на това творчество в естетическото съзнание на публиката. От това произлиза, че грешната политическа нагласа на твореца не изисква от него разкаяние, за да бъдат отчетени творческите му постижения. Елин Пелин ухажваше цар Борис и след 9 септември 1944 г. се преориентира към Георги Димитров. Трябва ли да се извинява Фурнаджиев за Конниците? Гео Милев? Колосът на новата градска литература - Смирненски – за Ескадроните? Какво щеше да остане от обновителната литература на 30-те години без тях? Нищо и полвина и парче сланина! Което Неделчев, като шеф на катедра по Нова българска литература, трябва отлично да знае!

3. Новата българска литература от 30-те години без Богомил Райнов никаква нямаше да я има. Тя смени

Кръгозори надвесени и сплъстени тъми
Ръми
Есен е.
В глухи жалби унесени
Ние бродим сами
Ръми
Есен е.
И пред нас обезлесени
Равнини
И три-трИ…»
Есен е.


С градската смрад:

Помниш ли приятелю по пиене
Как в опушената стара кръчма
Първи път познахме любовта
Тя ни гледаше с очи ракиени
Кискаше се плачеше заръчаше
И накрай ни двама пожела.
Помниш ли вмирисаната стая
Лигавата светлина на крушката
Жълтите омацани стени
Как леглото скърцаше отчаяно
Как навън те чаках омърлушен
Как не се погледнахме в очи…


С Богомил Райнов.

Как си ти, другарю кадровик!!!

Прошката и покаянието наистина! За покаяние и прошка може да се говори не в литературата, а в политиката. Помните ли това море от хора от Орловия мост до четвърти километър със сините знамена? Беше им писнала до смърт политическата попщина на татовизма. Всичко биха направили тя да се махне. И какво стана? За нула време периферните антикомунисти, новите инквизитори на творческото начало в българина като Неделчев запретнаха ръкави да възстановят политичекия терор над свободата. СДС рухна. Костов го изравни със земята и взе да играе ръченица връз него. Видяхте ли резултата от гласоподаването на някогашните просълзени маси от Цариградското шосе?

И сега Неделчев иска да възстанови чакръците на мъчението за някакви си политически грешници, за да им позволи да се издигнат (ако могат) до неговото творческо и нравствено ниво. Лично аз какво е писал Райнов за Сталин, и така нататък, не зная, защото не съм човъркало на кирливите ризи на когото и да е, за да го смъкна с наслада под нивото на гордия си стан. И така нататък!

Няма да напиша такава статия, защото Нeделчев ми е приятел, но ще дам наброските си по нея за публикуване, защото творческото начало на българина ми е по-скъпо.
още от автора
НРБ
P.S.P.S. Съжалявам, че нямам фирма, с която да се подпиша, като НБУ-то на Михаил Неделчев, но – между другото – не е много тактично от негова страна да ангажира престижа на НБУ със своята оценка за наградата на Богомил Райнов. В крайна сметка бившите седесари върнаха властта на комунистите и сега те си дават награди на когото си искат. Това е то, демокрацията. Когото го иска улицата, той решава. Когото изхвърли – по-добре да помисли и да се поогледа.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”